На 3 март празнуваме най-големия национален празник в съвременната история на България. Днес отбелязваме възкресението на българската държава, която близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода.

Денят на Освобождението на България от османско владичество.

По този повод ви представяме няколко важни и ключови събития от историята. Събития, но също и личности, довели до един от най-важните моменти в историята на Третата българска държава.

През 1877 г. започва Руско-турска война. Тя е обявена с манифест в Кишинев от император Александър II. Войната завършва с победа за участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия.

На 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. С този важен документ се слага край на войната, а България възкръсва отново на картата на Европа.

Знаете ли че:

Датата (3 март) съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г.
Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили.

Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г.

Договорът предвижда:

България да бъде разделена на пет части – Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

Макар решенията на Берлинския договор да се оказват голямо разочарование, вече е поставено началото на Третата българска държава.

В такъв ден няма как да не си спомним за храбрите българи, борили се за свободата на отечеството ни.

Васил Левски

– една от най-арките личности в освободителното движение. Неговият висш идеал: България да бъде чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Той е не само революционер, но също идеолог, организатор на българската национална революция. Основател е на Вътрешна революционна организация (ВРО).

Георги Бенковски,

чието истинско име е Гаврил Хлътев.Още един от най-енергичните дейци на националноосвободителното движение. Никога не ще бъде забравен той и неговото дело, както и това на всички българи, които са се борили за свободата на Отечеството. В навечерието на Априлското въстание удивителните качества на Бенковски се проявяват още по-категорично.

След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага обявява избухването на въстанието и в Панагюрище. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на оръжие.

Какво още трябва да знаем за 3 март:

• Две години след Освобождението – през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II. От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен. Отново започва да се отбелязва (но не като официален празник) всяка година на 3 март, в чест на подписването на Санстефанския мирен договор, с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод 100-годишнината на събитието.
• Денят на Освобождението на България е националният празник на България от 1991 г. Празникът на Освобождението на България – 3 март, за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март н. с.) 1879 г. С решение на Народното събрание през 1991 г. Денят на Освобождението на България от османско владичество е обявен отново за официален празник (тоест и неработен платен ден), като става вече национален празник в Република България.
• Върхът, където е днес Паметникът на свободата, се е наричал вр. Свети Никола

Той е висок 1326 м. През 1951 г. с указ му е дадено ново име – връх Столетов (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). През 1977 г. е преименуван на Шипка, но връх Шипка вече съществува и, за да се избегне абсурда, на истинския връх Шипка се дава също ново име – Малка шипка.