Честито Възкресение Христово!

   

Христос Воскресе, Воистина Воскресе – с тези святи думи България и целият православен свят посрещат един от най-светлите християнски празници – Великден.

Великден е известен още като Възкресение Христово и Пасха. Празникът се чества на третия ден, след като Иисус Христос е разпънат и погребан.

Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба на Спасителя. След възкресението Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.

Иисус Христос е възкръснал след еврейския празник Песах, затова християнският празник е в зависимост от еврейския. Пасхата, или Песах, е празник във връзка с Изхода от Египет – бягството на евреите под водачеството на Моисей от Древен Египет. На Първия вселенски събор от 325 г. се решава Възкресението Христово да се чества в неделния ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Песах, то според решенията на събора би трябвало да бъде отслужван един месец по-късно.

 

Според църквата възкресението на Иисус Христос е онзи исторически факт, който дава основа на цялото християнство. Св. ап. Павел разбирайки, че целият смисъл на християнството е неразривно свързан с Христовото Възкресение пише: “Ако… Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви…”

 

Церемонията на празника

 

Подготовката за честване на Великден започва в седмицата преди самия празник, като самата седмица се нарича „Страстна седмица”. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) “Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих”. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара “Воскресение Твое Христе Спасе” всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите ” Подигнете, порти, горнището си, поДигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!”, на което подучено лице отвръща “Кой е този Цар Славата?”. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

Празничната трапеза

 

Разбира се, Великден е известен най-вече сред най-малките като празника, на който се яде козунак и се боядисват яйца, като миряните „се борят” с тях – най-забавната част от празника.

 

Според преданието за първото великденско яйце, Мария Магдалена поднесла яйца на римския император Тиберий и му казала за възкръсването на Христос, а императорът казал, че това е невъзможно и ако е така, яйцето от кокошка, което държи, трябва да стане червено – и то станало. Затова червеният цвят за великденските яйца е и основен – първото яйце винаги се боядисва в червено.

 

Великденските яйца се боядисват в четвъртък или събота преди Великден. И могат да се консумират едва когато настъпи самият Великден, в неговото навечерие и през седмицата след това. Яйцето се използва като символ на началото на нов живот, също както излиза нов живот от яйцето излюпено от кокошката.

Няма точна запазена дата, от която да е известно, че хората са започнали да боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.

 

Обредните хлябове също са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден.

Като всеки голям християнски празник и Великден е ден за прошка и за вглеждане в душата. Нека помислим и се постараем да сме малко по-добри през тази година и всички години занапред.

 

actualno.com

You must be logged in to post a comment Login

               

This site is protected by wp-copyrightpro.com