Казанлък
Честита Баба Марта!
Българите почитат днес обичая „Баба Марта“, който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция.
На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен „мартеница“, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.
На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, а в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината, на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.
Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича „марцишор“ и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец.
Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете – отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.
Снимка: Булфото
Обичаят за закичване на мартеница е разпространен не само в България, но също и в други балкански страни. През 2017 г. е вписан и в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството, като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Северна Македония. От българска страна участие в подготовката на кандидатурата е взела проф. д-р Албена Георгиева – експерт от Института за етнология, етнография и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, „за да разсмее Баба Марта“.
Казанлък
ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА В УСЛУГА НА ГРАЖДАНИТЕ НА ОБЩИНА КАЗАНЛЪК
Стефан Папукчиев и 3 други
Казанлък
26 момичета ще се борят за короната на Царица Роза
Казанлък
Близо 400 грама метамфетамин е иззет от криминалисти от РУ-Казанлък
На 23.04.2024г. полицейски служители от РУ-Казанлък, в гр. Казанлък, са извършили проверка на 49-годишен криминално проявен мъж. Намерени и иззети са 6 полиетиленови торбички съдържащи белезникави бели, кристалообразни вещества, за които изготвената експертиза установява, че са метамфетамин с общо тегло 397,66 грама.
Мъжът е бил задържан за срок до 24 часа. В РУ-Казанлък е образувано досъдебно производство по чл.354а, ал.2 от НК. Работата по случая продължаа под надзора на Окръжна прокуратура-Стара Загора.
Казанлък
Обновяват водопроводната мрежа на град Шипка с проект за 2.6 милиона лева
2 милиона и 600 хиляди лева е стойността на проекта за реконструкция и поетапна подмяна на водопроводната мрежа в град Шипка, съобщи кметът Василка Панайотова. Основната част от средствата са по програма от Предприятието за управление на околната среда, отпуснати са и пари от републиканския бюджет.
По данни на Националния статистически институт от 2019 година, загубите на питейна вода в Шипка са над 43 процента. През 2015-2016 година е ремонтирана малка част от водоснабдителната мрежа, с което е прекратен и водният режим през лятото. Съоръженията обаче се нуждаят от подмяна, защото средната им възраст е 50 и над 50 години.
Заради старта на водния проект, през тази година на територията на Шипка не е предвидено възстановяване на улици. Със средства от местния бюджет ще бъде изграден тротоар, предвижда се и освежаване на пешеходните пътеки. С 50 процента по-малко са разходите за уличното осветление, след приключил проект за пълната подмяна на осветителните тела с енергоспестяващи. В ход е и програма за повишаване на пътната безопасност в рамките на град Шипка. БНР
Казанлък
Проверка в РУ-Казанлък заради скочилия от сградата мъж
Със заповед на директора на ОДМВР-Стара Загора ст. комисар Красимир Христов е започнала проверка за изясняване на факти и обстоятелства във връзка с инцидент в РУ-Казанлък. Припомянме, че вчера мъж скочи от втория етаж на сградата на Районното управление в Казанлък, в следствие на което е с опасност за живота.
Проверката е с цел да се установи дали са допуснати нарушения на служебната дисциплина от полицейски служители.
Казанлък
Черганово посреща гости на фестивала „От Лазаровден до Гергьовден
За втора година в казанлъшкото село Черганово ще се проведе националният фестивал „От Лазаровден до Гергьовден“. Организатор е местното читалище „Антон Страшимиров“ с подкрепата на Кметство Черганово и Община Казанлък.
„Тази година фестивалът ще се проведе навръх Цветница – 28 април. Освен музикалната и танцовата програма ще има и занаяти – потомствени калайджии, дърворезбари, както и кулинарна изложба“, съобщи за Радио Стара Загора секретарят на читалището в Черганово – Петър Байнов.
„Целта на фестивала е да се популяризира българския музикален и танцов фолклор, а условието е едно от изпълненията да бъде от пролетния обреден цикъл. Тричленно професионално жури с председател тракийската певица Дарина Славчева ще оценява участниците „, информира Петър Байнов.
Тази година се навършват 115 години от създаването на НЧ „Антон Страшимиров“. Подробности за честванията и за произхода на името Черганово разказа читалищният секретар:
„Читалището е основано през 1909 г. от няколко местни черганци и се е помещавало в плевня. Новата сграда е построена 1990 г. Годишнината ще отбележим през м. октомври, около Петковден, когато е празника на селото. Името Черганово произлиза от един керван селяни от съседното село Тулово, които са карали своите биволи по река Тунджа между двете села. Те са прали черги в реката. Наричали са ги „чергари“ и от там идва името Черганово“. БНР