УВЕЛИЧНИЕ БЮДЖЕТА ЗА КУЛТУРА И ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА МЕЦЕНАТСТВОТО

   

Позиция на Театър „Любомир Кабакчиев“, Казанлък

Важна ли е дискусията за предложеното увеличение на Бюджета за култура с шейсет милиона лева и промяна в Закона за меценатството? Могат ли повече пари да решат част от проблемите в тази област? Не се ли засилва впечатлението, че непрекъснатото искане за увеличаване на парите за култура и образование е дело на хора, които са свикнали държавата да ги хрантути и носи на ръце?

Резонни въпроси. Които издават обаче пълно непознаване спецификите на тези съществени територии от нашия живот. Борбата за хляба ни дава само и единствено физическото оцеляване. Свидетели сме в последните години и месеци на масови преселения на компактни маси от хора, които се местят от континент на континент в стремеж да запазят живота си. За колко от тях това е жизнено важен въпрос е отделна работа. Трябва ли обаче да докараме българския народ до подобно състояние, за да се досетим, че това обикновено е последния стадий, преди пълното обезчовечаване. Опитите да се спасяваме със заграждения, дали са адекватни на съвременната ситуация? Ограждането на държавата ни със стени и мрежи по всяка вероятност няма да реши проблемите ни. Доказателство е предишният 45 годишен период, в който по подобен начин властта се опитваше да опази своя периметър и да не допуска промени. Ако тогава ни пазеха да не избягаме навън, сега е дошло времето да се пазим от външни кандидати за нашата територия. Които бавно и полека могат да ни превземат. Въпросът обаче е как ще се опазим от самите себе си. Как ще задържим същността си на индивиди, човешки същества, носители на вековна цивилизация, когато бавно и полека все повече се превръщаме в проста биомаса, която обитава тези земи. Няма ли външните пришълци да намерят след не много години една аморфна, безпросветна, елементаризирана общност, без памет и ценности, лесна за претопяване и подчиняване. Вървим с бързи крачки натам. Ако има начин да се противопоставяме на тези процеси, то според мен трябва да обърнем внимание на няколко неща.

Вярата в божествените и човешките добродетели, образованието и културата. Процеси дълги, трудни, може би невъзможни. Няма ли обаче да съжаляваме един ден, ако все пак не опитаме?

Тъй като малките стъпки водят до голямата цел, първо трябва да започнем с малко, а може би и повече средства за култура. Един процент от бюджета на държавата за сега е мираж, предложението за 0,7%, все пак е разумно. На този етап. Шейсет милиона лв. в повече в ръцете на министерство, от там в общините, дай Боже да стигнат и до ръцете на творците. Хората казват – Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.

Чалгализацията и елементаризирането на българската общност са достигнали застрашителни размери. Предстои ни бавно отвоюване на територията. Ако го поискаме!?

You must be logged in to post a comment Login

               

This site is protected by wp-copyrightpro.com