Неизвестни досега сведения за преминавания на Левски през граничния пункт при Русе се съдържат в непубликувани документи от фонда на Русенския държавен архив. Това съобщи в интервю за БТА русенският историк и изследовател д-р Веселина Антонова.

За да следи движението на българските поданици, администрацията на Османската империя през 60-те години на 19 век въвежда регистрация на пътуващите в и извън страната.

„Издава се малка бележка – като паспорт, тескере. Тя съдържа кратка информация- името, от кой град е, за къде пътува, както и подпис на поръчителя, на гаранта“, обяснява Антонова.

В съхраняваните в Държавния архив в Русе регистри, които съдържат повече от 20 000 имена, се открива и името „Васил Иванов от Елена“ или „Васил Иванов от Кършова“ (махала до Елена).

„При по-внимателно вглеждане в документите и съпоставителен анализ с известните факти за дейността на Левски може да се направи предположение, че Васил Иванов от Елена или от Кършова е Левски, който многократно преминава през граничния пункт при Русе“, казва Антонова.

По думите й, за да премине официално границата, Васил Иванов Кунчев се представя като Васил Иванов Узунов от Елена, търговец книжар, зет на Иван Кършовски. Изборът е предопределен от близките отношения на Левски със семейство Кършовски – Иван Кършовски е писар на четата на Панайот Хитов, а Левски е знаменосец.

Първи посещения на Левски в Русе

Първите вписвания в регистрите са на 2 септември и на 28 октомври 1867 г., когато Левски е в Русе. Най-вероятно е осъществил контакт със Стоил Попов Балкански – от Калофер, последовател на идеите на Раковски и негов кореспондент от Цариград, с когото се познава от Първа българска легия. Според Никола Обретенов Стоил Попов е и кореспондент от Русе на Каравеловия вестник „Свобода“ в Букурещ.

„Тук трябва да отбележим, че в регистрите е написано, че на 6 ноември 1867 г., т.е. 10 дни по-късно, от Русе получава разрешително за пътуване до Одеса Христо Ботев. А ден по-рано – на 5 ноември, е сватбата на Стоил Попов. Такива публични събития е лесно да бъдат използвани за срещи.

Най-вероятно Левски и Ботев не се виждат в Русе, но едва ли е случайно, че идват при един и същи човек, почти по едно и също време“, казва Антонова.

Историкът уточнява, че в края на 60-те години на 19 век Левски все още не е търсен от полицията. В този период той не е известен нито на българите, нито на турската полиция. Логично е тогава да пътува със своето име. Документите показват, че на 19 октомври и на 4 ноември 1868 г. Васил Иванов от Кършова отново е в Русе.

„Стоил Попов, отлично владеещ османотурски език, е привлечен като преводач и редактор на в. „Дунав“ и учител в русчушкото класно училище.

Неоснователно обвиняван в туркофилски позиции, той е най-довереното лице на Левски в административния център на Дунавския вилает, дълбоко законспириран съратник. От Стоил Попов Левски получава препоръка за първата си среща с цариградските българи през декември 1868 година“, разказва Антонова.

В документите за първи път се уточнява и маршрута на Левски при преминаването му в Румъния в края на втората обиколка из Българско. На 28 август 1869 г. Васил Иванов от Елена получава разрешително да пътува за Гюргево. Този път поръчител му е Никола Живков.

Антонова обяснява, че братята Никола и Георги Живкови са съратници на Левски. Те са търновска фамилия и идват в Русе. Никола Живков работи в книжарницата на Христо Г. Данов, а Георги Живков е учител в Русе.
„В периода септември – декември 1869 г. откриваме изненадващо много разрешителни за Васил Иванов – на 10 и 20 септември, на 19 октомври, 21 ноември и на 1 декември.

Тези преминавания на речната граница са свързани със срещи с полската емиграция, с която българското националноосвободително движение осъществява контакти. Според консулски доклади през 60-те години на 19 век в Русе е имало около 300 поляци. Отделно, Левски е имал желание да организира революционен канал Букурещ – Гюргево – Русе – Търново.

Известно е, че такъв канал функционира по-късно – в периода 1871 – 1876 г., през дома на семейство Обретенови. Става дума за тайната поща на Левски с Любен Каравелов и емигрантския БРЦК. В периода 1871 – 1876 г. през водната граница безпрепятствено преминават обявените за врагове на султана български революционери, забранените от цензурата издания на Любен Каравелов, кореспонденция, документи на БРЦК и оръжие, необходими в борбата за политическо освобождение“, обяснява Антонова.

Историкът казва, че Левски е идвал в Русе, за да пътува и към Варна, използвайки първата в България жп линия.

Според Антонова последното регистрирано идване на Васил Иванов от Елена в Русе е на 25 юни 1870 година.

Левски отсядал в дома на русенски търговец

По думите й не е ясно къде е отсядал Левски в града. Има обаче хипотеза, че е гостувал при едно от идванията си в дома на богат русенски търговец.

„Попаднах на спомени, публикувани от Георги Чендов, разказни му от внука на един от богатите русенски търговци Костаки Маринович. Последният е дълги години търговец в Цариград. След това Костаки Маринович се връща в Русе, създава семейство и построява нова къща. Неговите потомци пазят спомен, че Левски е бил приютен в старата къща на Маринович. Тя била съборена през 30-те години на 20 век и се е намирала на сегашната ул. „Велико Търново“ в крайдунавския град“, обяснява Антонова.

Изследването продължило повече от 10 години

Тя казва, че в България единствените цялостно запазени документи за пътувания през граничен пункт от 60-те години на 19 век се намират в Русенския държавен архив.

„Настоящото проучване е първи опит да се направи реконструкция въз основа на издадените разрешителни за пътуванията през Русе на лицето Васил Иванов от Елена. Резултатите пораждат нови въпроси, на които историческата наука ще търси отговори. Те ще потвърдят или отхвърлят информацията от публикуваните извори“, казва Антонова.

Изследването й продължило повече от 10 години, като предстои да бъде издадена и книга.