След откриването на Храм – паметник „Рождество Христово“ през 1902 г. тук остават да живеят свещеници и монаси от Русия. Те се грижат както за църковната обител така и за всички прилежащи помещения към нея. Целия комплекс се е състоял от сгради за духовна семинария, монашески корпус, приют и музей. Тези сгради били свободни и постепенно намирали своето предназначение във времето. В началото били настанени български деца сираци и мястото се превърнато в приют за деца .През декември 1919 г. се настаняват руски офицери и войници от бялата армия, ветерани от войната, инвалиди, жени и деца от Русия. Предимно белогвардейци от армията на Вранглер, която след разгрома им, тръгва за България. Всички те чувстват мястото тук в Шипка като свое близко до сърцето им. Някои от тях- ветерани от войната, защото са воювали тук в Руско –Турската Освободителна война, други защото самия Храм „ Рождество Христово „ е руски и го приемат като част от тяхната история. През август 1921г е открит в една от сградите„ Алексеевски детски приют“.

През декември 1923г. Приют за инвалиди на Червения кръст , а през октомври 1928г. „ Шипченски инвалиден дом на Съюза на руските инвалиди. Също така „Хирургически корпус“, чийто лекари са лекували както руските бежанци, така и месното население и инвалиди на червения кръст. Всяко едно от тези помещения е с капацитет от 120-150 човека . Така шипченския Дом за руски инвалиди се превръща в най- големия в Европа за 1920-1930 години. Това е феномен, тъй като населението в Шипка е било 2200 души, а руската колония наброявала около 500 човека. В домовете са живели векове генерали, офицери, войници от руските бели армии, членове на техните семейство- майки, съпруги, деца … Предимно образовани и интелигентни. С местните жители те са развили топла и сърдечна връзка. Още през 1920г. в Шипка възникнали смесените българо- руски семейства. Руснаците вземали активно участие в културния и стопанския живот, събирали са дърва и са правили дървени въглища, открили са пекарна за хляб и са се занимавали с овощарство, развивали са дребна търговия. А шипченци от своя страна са попивали техните познания и са се грижили за тях. Някои от хората са оставили трайна следа в България. Например Владимир Андреев / 1878-1940/ – участник в Олимпиадата 1912 г., в Русия, основател на „Спортна фектовка “ в България, Виктор Сеглевенко / 1882-1971:- основател на „Движение агни-йога“ в България. Общ духовен баща за хората с увреждания и жителите на Шипка е всепризнатия и обичан монах Сергий Черньов, който пристига 1908 г. и служи до 1961 г.

В дома известно време е живяла и известния български феномен Слава Севрюкова със съпруга си украински белогвардейски емигрант –Степан Севрюков. Последния обитател на дома е Михаил Арефъев / 1896-1986/ , известен в Шипка като дядо Миша. Руския звънар, учител на шипченския незрящ звънар Дечко Гарбатулов, който и до ден днешен бие шипченските камбани по същия начин.

Тази неразказана история по своему е уникална, тя показва от една страна една житейска трагедия на хората от руската колония, изхвърлени извън пределите на Родината си и от друга страна на хората от Шипка- добри, толерантни и състрадателни, готови да протегнат ръка и да живеят в мир и сговор като два християнски народа. Достойна за филм е тази НЕРАЗКАЗАНА ИСТОРИЯ . История на тези, чиито кости са при нас в Шипка , но духа им витае някъде там в далечна Русия .

Кметство град Шипка/ Kmetstvo Shipka