Отбелязваме 139 години от Априлското въстание

   

Днес отбелязваме 139 години от Априлското въстание. Центърът на националните тържества е Панагюрище, информира БНР.
България отдава почит на героите от Априлското въстание, които без средства и съюзници се изправиха срещу вековната Османска империя, и със саможертвата си положиха основата на националното ни възкръсване като държава.

Тържествата ще започнат в 10.00 часа с литийно шестиве от Историческия музей, съпроводено от духовници, които ще пренесат реликвите от април 1876 година. На площад „20 април“ ще бъде извършен ритуалът по издигането на националния флаг. Веднага след това ще бъде отслужена панихида в памет на загиналите априлци в историческата църква „Света Богородица“, от чиято камбанария е даден знакът за избухването на Априлското въстание.

В 17.00 часа, в подножието на Маньово бърдо, гостите и жителите на Панагюрище ще могат да наблюдават спектакъла – възстановка „Мъжество и саможертва“. Тържественият митинг-заря ще започне в 20.30 часа. Официалното слово ще произнесе президентът Росен Плевнелиев.

В тържествата в Клисура ще участва председателят на Народното събрание Цецка Цачева. Тя ще произнесе слово за подвига на априлци и ще поднесе цветя на паметника на водача на въстанието в Клисура Никола Караджов. Националното дружество „Традиция“ ще представи възстановка на моменти от Априлското въстание.

–––-
В историческата памет на България Априлската епопея стои, макар и 139 години след въстанието, избухнало на 20 април по стар стил (1 май по нов стил) в Копривщица. То е потушено с много кръв и зверства, но предизвиква за първи път света да обърне внимание на България, припомня БГНЕС.

Априлското въстание е нашата, българската революция – морална и с оръжие, която се оказва, че е победила, независимо от потушаването на въстанието. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието, чието име на предател е изтрито от паметника в местността.

От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие изпратените турски военни. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. Писмото е пренесено от 19-годишният Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа.

От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Много са причините за кървавия и трагичен край на Априлското въстание, но то е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.

Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои, които с младостта си, с образоваността си, с безкористието на саможертвата си и 139 години след тези героични събития като недостижима мечта за българите. Тази недостижима мечта върви вече през столетията, заедно с предшествениците на Каблешков, на Бенковски, на Бачо Киро – Раковски, Левски и месец по-късно героично и самотно загиналия Христо Ботев.

You must be logged in to post a comment Login

               

This site is protected by wp-copyrightpro.com