Свържете се с нас

Казанлък

Имен ден: Красиви имена черпят днес! Господ прибира душите на всички покойници

Published

on

Днес православната църква почита Възнесение Господне или известно още като Спасовден. Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жино е хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им.

Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“. Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката росен. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния. Тази практика е описана великолепно в разказа „Спасова могила“ от художника на българското село Елин Пелин.

Възнесение Господне:
Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети – третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17). Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина. 

На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар). 

Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6). Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл: „… не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт“ (Деян. 1:7). Господ отново им изяснил слизането на Светия Дух, което се извършва на Петдесетница и Неговото абсолютно значение като сила, която оживотворява Църквата Христова (Деян. 1:4,5,8). 

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка. 

В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали „мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“ (Деян.1:11). Така небесните вестители потвърдили думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд. 

По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога (Марк 16:19). Това нагледно изражение означава равночестност с Бог Отец. 

Всред апостолите била и св. Дева Мария, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава. 

Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово. Нашият Господ пострада от човеците, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде отново там, дето е бил по-преди и седне отдясно на Божията сила. Заради нас прие на Себе Си в единството на Своето лице цялата човешка природа без нейния грях; Господ я възкреси от смъртта и, дарявайки й за втори път вечен живот, чрез възнесението Си я издигна на небето. 

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост.

Празникът е подвижен и се отбелязва 40 дни след Великден.На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:

Свети Спасе, тебе молим,

дай ни дъждец и росица

да се роди жито, просо,

да нахраним сиромаси,

сиромаси и сираци…


Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще „сеят“ своята роса над нивите, вече са дошли.

Но паралелно с този християнски смисъл, народното вярване приписва на този момент и друга спасителна сила. В нощта срещу Спасовден могат да получат чудодейно изцеление страдащите от незнайната и нелечима “самодивска” или “русалска” болест. Лек за нея е красивото русалско цвете “росен”. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.

Много народни поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, но остават невидими и тайнствени за тях.

Могат и да им помагат, но и да им причиняват беди. Вярва се, че през нощта срещу Спасовден русалки “сеят” роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има и целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.

Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.

Разказват се много случаи, в които болни отнесени на ръце до такава поляна, на сутринта стават и тръгват излекувани. Нощуването на росенова поляна е съпроводено с ритуални действия. Край болния цяла нощ будува здрав човек, който е приел да стане като негов брат или сестра за цял живот чрез специален ритуал за побратимяване.

През нощта русалките пускат като знак за изцеление цветче от росен върху постелята или в купичката с вода до главата на болния. А за отплата хората оставят на поляната своите дарове за русалките-лечителки – нова глинена паница, нова кърпа или риза, печена кокошка и пита.

От тези скромни дарове най-често се възползват овчарите. Но те, според народно поверие, са любимци на русалките и самодивите, защото умеят да ги веселят с майсторски свирни на кавал.

Скоро след митичните девойки-русалки се появяват и други, съвсем реални лечители на същата “русалска” или “самодивска” болест. Те са само мъже и се наричат с подобно име – русалии. А седмицата, през която те обхождат селата със своя целебен ритуал, се нарича Русалска неделя.

Тя е непосредствено след Спасовден в някои райони, а в други започва от Петдесетница – 50-я ден след Великден. Лечителите-“русалии”, наричани в крайдунавските райони и калушари, са обикновени селски мъже. Но чрез специални посветителни ритуали те придобиват целителски способности само за периода на Русалската неделя.

Разбира се, те трябва да притежават и някои лични качества – да са здрави, силни и издръжливи физически, да са виртуозни танцьори на ритуалната ръченица – пъргави и скокливи, да са добросърдечни и честни, да умеят да пазят тайна и да понасят несгоди.

Кои мъже могат да участват в лечителската русалийска дружина решава единствено нейният водач, наричан “ватаф”. Той е най-посветеният в тайните на ритуала. Това знание и водаческата роля се получават само по наследство. Бащата ги предава единствено на първородния син и веригата продължава много поколения наред.

Само водачът на русалиите знае целебните билки и заклинания. С тяхна помощ той въвежда и ръководи мъжете-русалии в онзи ритуален транс, чрез който те лекуват. Заклинанията и билките се съчетават с ритуалния танц на мъжете-русалии в кръг около болния. Те заиграват отначало бавно и леко, но постепенно играят все по-бързо и скокливо.

В ритъм подрънкват и звънчетата, привързани към глезените и специалните обредни тояги на русалиите. В кулминацията на танца русалиите започват да прескачат лежащия на земята “пациент” и така отнемат от него болестта. А когато накрая излекуваният скача и побягва, на неговото място падат в несвяст неколцина от танцуващите лечители.

На свой ред те трябва да бъдат свестени с ритуален танц и заклинания от останалите русалии. С този обред русалийските дружини обхождат селата цяла седмица. През това време те спазват пълно обредно мълчание и не общуват с никого извън дружината. Подчиняват се безпрекословно на своя водач. Живеят в несгода. И всичко това – срещу скромна отплата от изцелените – дребни пари и дарени животни. Но веднъж посветени, мъжете изпълняват своята лечителска мисия всяка година.

Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци. Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или пешкир — дар за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще оздравеят.

Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“.

Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.

Следобеда на мегдана се събират всички и се играят „спасовските“ хора — само по песни, без музикални инструменти. Празнуват и всички именници.

От хората и веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката: „Те ти булка, Спасовден!“, с която се подчертава неочакваност на някакво събитие.

Според православния християнски календар Задушница се прави в събота преди Петдесетница, позната като „черешова“. Тогава освен жито и хляб за помен на умрелите се раздава и от първите череши.

Защо булките тачат Спасовден?

Кога да е Спасов ден не решава само слънчевият календар. По стара мистична традиция тук съдбовна дума има и Луната. Връзката отразява разумния компромис на християнството с древните тайнства: да е точно на 40-ия ден след Великден, който е вързан по специална формула с неделя подир първото пролетно пълнолуние. Лично Христос явно е държал на тази връзка щом е изчакал именно този ден за Възнесението Си в селенията Господни.

Срещата с тези мистични сили е започвала още от нощта срещу Спасовден. Кандидатите за контакт са били предимно отчаяно болни хора и непримирими бездеткини. Те задължително потеглят с дарове, като минимумът включва нов пешкир, бъклица вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи. Отделно за свои нужди носели вода в нова зелена стомна и друга кърпа.

По гори и ливади търсели чудното биле росен и където го откриели, си постилали в тревата, за да сврат глава под ценната дрога. Бог е дарил цветето с две педи ръст, та хем, като си отдолу да се правиш, че си скрит, хем да те види лесно силата, която ще минe по поляната.

Има две коренно различни становища за съществата, които през нощта вършeли целебната работа. Мистичната версия е, че това били русалките, които сеели своята роса над нивите. Другият възглед е на хлевоустите безделници, които са на мнение ,че течността твърде условно наподобява роса. Тяхната теза намира подкрепа в том 30-сти на „Сборника с народни умотворения“, където Г. Големанов намеква, че някои буйни и решителни младежи ходели тайно да изпълняват ролята на русалии. Вярно, на поляната не били само булки.

Първият ни вестникар Иван Богоров изтъква всеизвестния на „пациентите “ факт, че „всякой от тях е длъжен по една набожност да мълчи чтото и да види“. Затова според него на обичая наблягали „най-паче бездеткините“. Явно хитрата жена умее да се възползва по времето, когато се възнася Богът й. А че магията сработва, свидетелства сам Богоров в пътеписа си от Чирпанско.

„О,чудеса, чудеса, която чирпанка не е имувала дете,тутакси заченва и става трудна“ – пише той . Откъдето става ясно ,че през миналия век умели медиатори в тайнствата са били дори ваклите овчари. Точно до втори петли те устремно сколасвали с магиите . Тогава влизали в работа водата от стомната и напръскани надве- натри жените се шмугвали обратно да се върнат скришом вкъщи.

Е, някой все е научавал нещо. Но нали трябвало да се мълчи за мистичните дела, можел само да рече:

-Те ти, булка Спасовден!

А ответна нейна реплика не се предвиждала. Смятало се ,че простата жена няма как да знае от какво била смазана тревата, нито кой яде призори печени кокошки с руйно вино на росна поляна.

Днес празнуват всички с имената Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна и Сотир.

Източник: imenata.com

Продължете с четенето

Казанлък

ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА В УСЛУГА НА ГРАЖДАНИТЕ НА ОБЩИНА КАЗАНЛЪК

Published

on

На 27.03.2024 г. в сградата на община Казанлък се проведе среща на кмета Галина Стоянова с членове на научно-изследователски екип, работещ по проект „Дигитално разделение и социални неравенства“. В рамките на проекта учените изследват дигиталното разделение в неговите три равнища – достъп, умения и извличани ползи – и се фокусират върху успешните примери за преодоляване и ограничаване на неравенствата на местно ниво. Множество изследвания демонстрират, че дигиталните и социално-икономическите неравенства намаляват, когато са налице активни хоризонтални връзки на гражданските структури с местната власт и с бизнеса. Една от целите на проекта е именно промотирането и стимулирането на подобни връзки, поради което високо се цени участието на представители на местната власт в изследването. Друг акцент в изследователската програма е т. нар. дигитална демокрация, при която онлайн-базираните технологии умножават и подобряват възможностите на гражданите да се включват в процеса на вземане на решения на местно, регионално и национално нива.
Мултидисциплинарният екип включва учени от Института по философия и социология при Българската академия на науките (ИФС – БАН), Софийския университет, УНСС и Бургаския свободен университет. В разговора с кмета на община Казанлък участваха проф. Румяна Стоилова и д-р Мартин Константинов от ИФС – БАН, които открояват няколко значими примера за полезни за обществото приложения на цифровите технологии в Казанлък:
​На първо място, изследователите бяха впечатлени от ползотворното сътрудничество между община Казанлък и Младежкия общински съвет – организация на ученици от средния курс, включваща представители на всяко училище в общината. Идеята за успешното мобилно приложение Drug stop, с което гражданите могат да подават сигнали при подозрения за разпространяване на наркотици, се заражда именно в Младежкия общински съвет на Казанлък. След като получават подкрепата на кмета и местните органи на МВР, казанлъшка софтуерна фирма създава, а младежите разпространяват и представят приложението във всички училища в общината. Всеки гражданин може да подаде напълно анонимен сигнал, който се обработва и препраща към полицията от служител на общината. Това приложение дава възможност за нанасяне на картата на проблемни места и зони, за бърза реакция от страна на полицията, както и за обратна връзка към подателя за това какъв е резултатът от проверката. Анализът на резултатите от приложението за няколкото месеца, в които работи до края на 2023-а година показва, че има 6 образувани съдебни производства и 1 влязла в сила присъда за разпространение на наркотични вещества.
​Областната управа на Стара Загора също оценява достойнствата на приложението и моли община Казанлък да разреши достъп до него за използване във всички 11 общини на областта. Кметът Галина Стоянова призова това доказало се като ефективно решение в борбата срещу разпространението на наркотици да бъде припознато и от Министерствата на образованието и вътрешните работи, за да е възможно ползването му в цялата страна.
​Друго приложение на цифровите технологии, което има потенциала да помогне за решаването на наболели проблеми, значително да оптимизира разходването на общинския ресурс и да подобри живота в общината, е идейният проект за дигитализация на всички комуникационни мрежи в града – ВиК, електроснабдяване, паркиране, видеонаблюдение и връзка с полицията, сметоизвозване и др. Проектът е изготвен за община Казанлък от управата на южнокорейската столица Сеул в знак на благодарност за помощта, оказана на корейците при създаването на фестивала на розата в Сеул. В замяна на споделения опит, предаден от Казанлък, за това как се организира подобен фестивал на розата, корейците изготвят за нашата община изчерпателен разрез на правилното функциониране на една общност, чрез дигитална свързаност на всички комуникационни процеси в нея. Ключово при този подход е привързване на комуникационни системи като ВиК и електроразпределение към тези на общината, което предоставя възможността за взаимно уведомяване и бърза реакция при аварийни ситуации, както и за своевременно подаване на достоверна информация от общината към гражданите. Така чрез дигитализацията гражданинът е част от решаването на проблема и е добре информиран за всичко значимо, което се случва наоколо.
​Интегрираният проект за дигитализация на община Казанлък участва в корейски конкурс в областта на нововъведенията и „умните“ решения, в който корейски градове се явяват със свои побратимени градове и представят общите си проекти. Трите най-високо оценени проекта ще бъдат предложени за финансиране от корейското министерство на икономиката.
​Още една, макар и не директно свързана с дигитализацията, инициатива на община Казанлък е създаденият Консултативен съвет към кмета, в който участват граждани, избрани от местните общности в 19-те населени места и четирите квартала на града. Тази форма на комуникация позволява осъществяването на пряка двустранна връзка между местната управа и гражданите, като стимулира гражданското политическо участие в живота на общината. Именно на такива формални и неформални структури и граждански организации стъпва разбирането за т. нар. „съвещателна демокрация“, при която идеята за гражданите като „суверен“ се реализира чрез открити дебати в публичната сфера и в мрежите на организации на гражданското общество, които влияят върху системата за вземане на политически решения. Именно в този дух е препоръката на изследователския екип на проекта „Дигитално разделение и социални неравенства“ към кмета на Казанлък да почерпи от опита на редица западни общини, които вече успешно са въвели интернет-базирани комуникационни платформи, стимулиращи гражданското участие и даващи възможност за формиране и изразяване на граждански позиции, които местната управа се ангажира да взема предвид.
​Мнозина учени считат, че съвременните информационни и комуникационни технологии (ИКТ) са поставили началото на ерата на гражданското управление през 21-ви век и че те предлагат перспективата за нова философия на властта, която е по-приобщаваща за гражданите, и която може да предостави повече обществени услуги на по-голям брой граждани. За съжаление, в тази нова ера гражданите без цифрови умения са застрашени от двойно изключване – дигитално и гражданско-политическо. Така, вместо да спомагат за намаляване на неравенствата, ИКТ всъщност могат да ги увеличат. Именно това е и мисията на екипа от социални изследователи, работещ по проекта – да представи проблема на вниманието на централната и местна власт, на бизнеса и гражданските организации, за да се търсят съвместни решения. Тези решения трябва да целят постигането на една по-отзивчива за нуждите и желанията на гражданите власт и на по-информирано и активно гражданско общество, в което съвременните цифрови технологии помагат на все по-голям процент от гражданите да участват в процеса на вземане на решения.
Може да бъде изображение с 3 души и текстово съобщение
Всички реакции:

Стефан Папукчиев и 3 други

Продължете с четенето

Казанлък

26 момичета ще се борят за короната на Царица Роза

Published

on

На първата си работна среща в Община Казанлък се събраха момичетата, които тази година ще се състезават за короната в конкурса “Царица Роза”. Те бяха посрещнати от кмета Галина Стоянова, както и от екипа, който ще бъде неотлъчно до тях в подготовката за вечерта на спектакъла.
“Благодаря ви за смелостта, че сте тук” обърна се към момичетата Галина Стоянова. „Знам, че макар и натоварено, времето до конкурса ще бъде приятно за всички вас.Може да бъде изображение с 10 души и маса
Единственото, което е важно, е да покажете красотата и естественото си излъчване“, каза тя и пожела на участничките да бъдат блестящи и спокойни. „Желая ви да завършите успешно и да продължите образованието си, където пожелаете, но винаги да се връщате в родния Казанлък, да мислите за него и да го обичате. Казанлък ви обича!“, каза кметът.
Заместник-кметът на община Казанлък Сребра Касева запозна претендентките с историята на конкурса и им пожела да бъдат уверени и спокойни, и да се забавляват. Тя подчерта, че това не е просто конкурс за красота, а прекрасно преживяване, което оставя спомен за цял живот. По време на подготовката ще научат повече не само за родния си град, но и за качествата, които трябва да притежава една истинска царица, посочи Касева.Може да бъде изображение с 4 души, телевизия и текстово съобщение
От екипа разкриха, че тази година за участничките и за гостите на спектакъла са подготвени много изненади.Може да бъде изображение с 9 души, хора, които учат, маса и текстово съобщение
Мотото на тазгодишното издание на конкурса „Царица Роза“ е „Приказката на живота“, а изборът на най-красивата от всички абитуриентки на Казанлък ще бъде на 14 май в Дома на културата „Арсенал“.
Билетите за едно от най-дългоочакваните събития в града ще бъдат в продажба от понеделник в Културно-информационния център.
Продължете с четенето

Казанлък

Близо 400 грама метамфетамин е иззет от криминалисти от РУ-Казанлък

Published

on

На 23.04.2024г. полицейски служители от РУ-Казанлък, в гр. Казанлък, са извършили проверка на 49-годишен криминално проявен мъж. Намерени и иззети са 6 полиетиленови торбички съдържащи белезникави бели, кристалообразни вещества, за които изготвената експертиза установява, че са метамфетамин с общо тегло 397,66 грама.

Мъжът е бил задържан за срок до 24 часа. В РУ-Казанлък е образувано досъдебно производство по чл.354а, ал.2 от НК. Работата по случая продължаа под надзора на Окръжна прокуратура-Стара Загора.

 

Продължете с четенето

Казанлък

Обновяват водопроводната мрежа на град Шипка с проект за 2.6 милиона лева

Published

on

2 милиона и 600 хиляди лева е стойността на проекта за реконструкция и поетапна подмяна на водопроводната мрежа в град  Шипка, съобщи кметът Василка Панайотова. Основната част от средствата са по програма от Предприятието за управление на околната среда, отпуснати са и пари от републиканския бюджет.

По данни на Националния статистически институт от 2019 година, загубите на питейна вода в Шипка са над 43 процента. През 2015-2016 година е ремонтирана малка част от водоснабдителната мрежа, с което е прекратен и водният режим през лятото.  Съоръженията обаче се нуждаят от подмяна, защото средната им възраст е 50 и над 50 години.

Заради старта на водния проект, през тази година на територията на Шипка не е предвидено възстановяване на улици. Със средства от местния бюджет ще бъде изграден тротоар, предвижда се и освежаване на пешеходните пътеки.  С 50 процента по-малко са разходите за уличното осветление, след приключил проект за пълната подмяна на осветителните тела с енергоспестяващи. В ход е и програма за повишаване на пътната безопасност в рамките на град Шипка.  БНР

Продължете с четенето

Казанлък

Проверка в РУ-Казанлък заради скочилия от сградата мъж

Published

on

Със заповед на директора на ОДМВР-Стара Загора ст. комисар Красимир Христов е започнала проверка за изясняване на факти и обстоятелства във връзка с инцидент в РУ-Казанлък. Припомянме, че вчера мъж скочи от втория етаж на сградата на Районното управление в Казанлък, в следствие на което е с опасност за живота.

Проверката е с цел да се установи дали са допуснати нарушения на служебната дисциплина от полицейски служители.

Продължете с четенето

Казанлък

Черганово посреща гости на фестивала „От Лазаровден до Гергьовден

Published

on

За втора година в казанлъшкото село Черганово ще се проведе националният фестивал „От Лазаровден до Гергьовден“. Организатор е местното читалище „Антон Страшимиров“ с подкрепата на Кметство Черганово и Община Казанлък.

„Тази година фестивалът ще се проведе навръх Цветница – 28 април. Освен музикалната и танцовата програма ще има и занаяти – потомствени калайджии, дърворезбари, както и кулинарна изложба“, съобщи за Радио Стара Загора секретарят на читалището в Черганово – Петър Байнов.

„Целта на фестивала е да се популяризира българския музикален и танцов фолклор, а условието е едно от изпълненията да бъде от пролетния обреден цикъл. Тричленно професионално жури с председател тракийската певица Дарина Славчева ще оценява участниците „, информира Петър Байнов.

Тази година се навършват 115 години от създаването на НЧ „Антон Страшимиров“. Подробности за честванията и за произхода на името Черганово разказа читалищният секретар:

„Читалището е основано през 1909 г. от няколко местни черганци и се е помещавало в плевня. Новата сграда е построена 1990 г. Годишнината ще отбележим през м. октомври, около Петковден, когато е празника на селото. Името Черганово произлиза от един керван селяни от съседното село Тулово, които са карали своите биволи по река Тунджа между двете села. Те са прали черги в реката. Наричали са ги „чергари“ и от там идва името Черганово“. БНР

Продължете с четенето
Реклама

Новини от Стара Загора

Can't extract feed: https://stz7.com?get_posts=1&count=10.

Водещи

This site is protected by wp-copyrightpro.com