Свържете се с нас

Казанлък

Иван Димов – учителят, който не спира да вярва в хората

Published

on

Всеки от нас е имал своя любим учител и вероятно той е сложил най-силният отпечатък в живота му. Учителят, на когото се е възхищавал, на когото е искал да прилича, в когото е бил по детски влюбен, учителят, който е формирал представите му за добро и зло.

Искаме да разкажем за тези учители…

OFFNews благодари на Министерството на образованието, което подкрепя поредицата “Българският учител”, в която ще се опитаме да разкажем, за истинските герои, за хората, към които изпитваме огромно уважение.

Влизам в двора на училището – Профилирана хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”. За гърлото ме стиска позабравеното чувство на страх и потисничество. Не бях от най-добрите ученички – вечно се бунтувах и намирах училището си за център на потисничеството. Докато един ден, в дванадесети клас, в час по география – по програма през последната година – учихме икономика в тези часове – влезе нов учител. Иван Димов, когото, убедена съм, всички ще запомним с вечната лъчезарна усмивка. И с неуморната му страст по пътешествията. С доброто и с неговата жажда за нови и нови знания – самият той беше един от най-информираните и четящи преподаватели в гимназията. За него системата също е затвор, но вместо да потъне в безкрайното недоволство на хората от малкия град, той внася светлина, подхранва амбициите на учениците, дава шанс на мечтите. А когато преживееш това катарзисно усещане, горните думи вече не са клишета.

Още тогава той ме запали по икономиката и именно това продължих да уча. Подготвяше ни за кандидатстудентските изпити и сякаш понятието „корумпиран учител” загуби остротата на звученето си. Днес, повече от десет години по-късно, аз се срещам с него, за да поговорим и откривам някои любопитни неща. Малкият град и всички прилежащи неуредици, интриги и проблеми не са го съсипали. Само че от оптимист е станал реалист – като се замислим, всичко, което се случва в света тези дни провокира леко приземяване, така че не го коря. Вече изучавала икономическите теории, които в училищната програма не са пространно изложени, днес аз не съм съгласна с убежденията на учителя, който някога ме караше да влизам в час и когото тогава слушах в захлас. Но съм благодарна и радостна, че младите след мен имат примера на господин Димов. Защото той е и прекрасен приятел, а не само забит в дневника преподавател.


Иван Димов е роден през 1975 г. в Стара Загора, но живее в Казанлък. Завършва същото училище, в което сега преподава, а после следва „География” в Югозападния университет в Благоевград. След това завършва и „Държавно управление” във Великотърновския университет – освен географията, той се увлича и от политологията, макар че до днес не му се отдава възможност да практикува в тази сфера. Като дете в дома си е бил заобиколен от карти и алманаси – баща му е бил капитан далечни плавания и още през времето на социализма е посетил над сто държави, между които и САЩ, Бразилия, Сингапур, Нова Зеландия. От тогава е и страстта му по географията, както и увереността във факта, че всеки човек трябва да види и друг свят, освен своя, за да може да съпоставя. Днес това е един от най-важните уроци, които изнася в класната стая – насърчава учениците да пътуват много, да откриват светове и да поглеждат извън собствената къща, нива и улица. Сякаш там има нещо друго, което трябва да бъде открито и преживяно. И си мисля, може би по този начин човек става истински космополитен – когато получи своите уроци от пътешествието – в човешки смисъл да бъде толерантен. И да надскочи провинциализма, от който си патим всички, но най-вече различните хора в малкия град.

Казанлък не е толкова малък град, казва с усмивка Иван Димов. „На двадесет и първо място е по големина. Но ако в София има само черни овце и там може да избираш хората, тук има само бели овце – ако един скочи от прозореца, ще скочат и всички останали”. Вече се досещам, че неговите днешни ученици са по-съзнателни млади хора, благодарение на духа на свобода, който той пренася в общуването си с децата.

Учителят е запомнил своите ученически години с приятелите и пътуванията. Още в осми клас е обиколил всички планини в България и е изкачил всички върхове с групата приятели-момчета. „А сега ми прави впечатление, че младите искат някой да ги води. Но не родител – те всячески искат да избягат от родителите”. Преживял е обаче и разочарованията на прехода – някои от часовете е карал заедно със съучениците си и учителките в заведението на съпрузите им, където стремежът е бил по-скоро да се направи оборот.

По-късно в университета Иван Димов е попадал на преподаватели, които са го вдъхновявали ежедневно – слушал е с огромен интерес лекциите за история на Възраждането, а се е случвало и да седнат с тях на по чаша бира в бара, където да продължат обсъждането на материята. Такова е общуването между него и учениците днес – децата търсят контакта с него и извън класната стая. За съжаление обаче това се случва все по-рядко и изразява съмнението, че причината е в задълбочаващата се разлика във възрастта между него и младите.

На 24 години не си е представял, че ще бъде учител, а още по-малко класен ръководител. Мечтаел да води туристическо предаване и да пътува по света. Но когато завършва висшето си образование, започва работа като барман в София. Един ден стои на пейка пред Народния театър, а до него е обемният му мобифон, който звъни. Обажда се тогавашният директор на гимназията – с предложение за работа като учител по география. Трябва да реши в рамките на един предиобед. Много бързо отклонява ангажимента си в заведението, където в този момент го чакат за обслужването на банкет. И тръгва към Казанлък.

Вече четиринадесет години той е там за своите ученици. И споделя, че любимият му ученик е този, който знае. Може да е тройкаджия, но ако умее да върши нещо с ръцете си или с ума си, той ще бъде запомнен от него. Калпазаните не ги помня, споделя Иван Димов.

Когато аз стоях на чина и слушах уроците му, той често казваше, че география не се учи в кабинет. Нито по учебник. А с пътешествия. Затова и днес три пъти годишно той, заедно с още няколко свои колеги, води учениците на екскурзия. За една учебна година децата успяват да посетят места от четирите посоки на България, а понякога ходят и в чужбина. Гимназията е профилирана и географията е профилиращ предмет – има доста часове, в които учителите успяват в голяма степен да направят това, което искат. И въпреки че за тях отоворността при пътуване с децата е голяма, а и изискванията и ограниченията са много, редовно формират групи от ученици, които желаят да пътуват и го правят. Случвало се е да се съберат деца за четири автобуса. Веднъж направихме голямо задръстване във Велико Търново, дори дойде полиция, смее се учителят. През октомври ще посетят природните забележителности на Русе, на пролет – Гърция, а през лятото морето. Неговите ученици са имали и шанса да разгледат отвътре президентството и Народното събрание.

Както казах, Иван Димов е станал реалист – отбелязва с тихо възмущение процесите при днешното поколение. Повечето деца страдат от затлъстяване, защото не се движат достатъчно и за тях хижа означава бутилки с водка в раницата, модерни дрехи и задължително трябва да има асфалтов път до нея. При една екскурзия в Шумен пък, учителят намерил учениците си в известен поп-фолк клуб. Но има и деца, които се разхождат с карти, питат – коя е тази река…, усмихва се накрая той.

Голям процент от децата обаче не са ходили в София и се страхуват от нея, разказва той, който винаги ги насърчава да учат в столицата или в чужбина. По познатата причина – за да видят, че има и друго. Аз го питам – кое е по-добре – да отидеш в чужбина, за да работиш като сервитьор или да останеш в България и да се пробваш да направиш кариера като финансист. А той казва, че е най-добре да получиш дипломата си от престижен чуждестранен университет, а после, ако искаш, да се върнеш и да работиш тук. Повечето му ученици са реализирани кадри, но – не е никаква случайност – в сферата на технологиите. Голяма част от младите, на които е преподавал, в момента са в чужбина или в столицата. С усмивка разказва как веднъж, при посещение на Прага, докато се разхождал, спрял случайно пред магазин за сувенири, за да си купи нещо за спомен. И някой го заговорил на български език – чул прекрасното „Здравейте, господине!”. Оказало се, че това е негов ученик, който живее и работи там.

Негова ученичка е и нашумялата пианистка Надежда Цанова, която пътува по целия свят, за да изнася концерти.

Но да се върнем в час. Там понякога има и агресивни деца. С тях Иван Димов успява да се справи лесно – най-често с разговор. Самият негов начин на преподаване е увлекателен – той постоянно прави връзки с други дисциплини, обръща внимание на злободневната реалност, както и на проблемите на децата. И се бори сред останалите учители – неговите колеги – за своите идеи. Например, той не е съгласен с това, че смартфоните трябва да бъдат събирани на определено място и да се връщат на учениците в края на деня. Според него мобилните телефони и таблетите са част от обучението по география. Също както и разходките в парка, в които той обяснява кое дърво е дъб или бук и се шегува свободно с младите сред природата. Но има моменти, в които някой наперен ученик казва: „Господине, гледам прогнозата за времето. Там едни стрелки се мърдат. Това компютърът го е направил”.

Една от основните идеи, които застъпва в часовете по икономика при дванадесетокласниците, е тази, че икономиката е много тясно свързана с психологията и с живота. Тя не е само математика, статистика, БВП, коефициент на безработица, сухи данни. Вярва в хората като причина за състоянието на икономиката и се интересува от народопсихология и как хората влияят на бъдещето си. Но не обича да обобщава и за него понятия като „корумпиран митничар” или „глупав полицай”, а също разделението между мъже и жени, които някои правят, са излишни. Почитател е на австрийската икономическа школа, определя себе си към либертарианец. Отстоява непоколебимия си принцип за ненамеса на държавата в икономиката.

В свободното си време се занимава с изучаване на история на изкуството. Иска да посети местата, къде изкуството и архитектурата са съхранени. Смята скоро да посети Белгия и затова усилено чете за фламанското изкуство.

Спомня си с вълнение един случай отпреди три години, когато завел група ученици през лятото в Шабла. Една от неговите ученички се разплакала на рамото му и казала: „Господине, ако не бяхте Вие, никога нямаше да видя морето!”.

Не всичко в училище е идеално и Иван Димов изглежда леко тъжен, когато разказва как колегите му не го разбират винаги. Или за бумащината, с която трябва да се бори ежедневно – голямото писане, попълване на дневници, документация и всички необходими разрешителни за пътуване, които отежняват работата на учителя по география. Неговата естетическа нагласа не се примирява и с кичозните постройки, които се правят с пари на данъкоплатците. Но в него бушуват както умората от всичко това, така и надеждата, че България ще стане хубаво място за живеене. А той ще остане на мястото си, докато ги има младите, които крепят.

Продължете с четенето

Казанлък

Показват в София „Светлина за Шипка“

Published

on

Пътуващата изложба под името „Светлина за Шипка“ ще бъде открита в София на 17 май. Това е третата спирка на експозицията, създадена по проект на читалище „Светлина – 1861“ в град Шипка. Тя е благотворителна, а събраните от нея средства ще са за възстановяване на красивата му историческа сграда.

„Светлина за Шипка“ ще бъде подредена на площад „Независимост“ в помещения, предоставени безвъзмездно от РИМ “Стара София”. Официалното й представяне ще бъде от 19 часа, съобщи читалищният секретар Деница Стефанова.

В изложбата участват художници от цялата страна. Приобщени са към каузата, след спечелен проект на читалището пред мобилен оператор. Чрез него са поканени първо 8 художници на седем дневен пленер, но в последствие още 16 художници са дарили свои картини. В експозицията се включиха и млади творци от Шипка и Казанлък с над 30 детски рисунки.

Преди да отпътува изложбата включваше 54 картини – живопис, акварел, графика и колаж. За първи път през април организаторите я показаха в родната къща на Дечко Узунов в Казанлък, където три от картините бяха продадени, а събраните средства надхвърлиха 2000. В първата седмица на месец май изложбата беше показана на пловдивчани, а към даренията от Града на тепетата се прибавиха още 400 лв.

След София предстои „Светлина за Шипка“ да бъде показана пред ценителите в Стрелча и Стара Загора. БНР

Продължете с четенето

Казанлък

Продължава обедняването на населението в област Стара Загора

Published

on

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.

Оценка на бедността

През 2021 г. линията на бедност общо за област Стара Загора е 513.92 лв. средно месечно на лице от домакинство (табл. 1), съобщиха от  отдел „Статистически изследвания – Стара Загора“ при Териториално статистическо бюро – Югоизток на Националния статистически институт. При този размер на линията под прага на бедност са били 28.3% от населението на областта.

54542


В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 10.6%,
а относителният дял на бедното население – с 1.4 процентни пункта.
Същевременно обаче системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2021 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 28.3 до 34.8%, или с 6.5 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 46.2%, или със 17.9 процентни пункта.
През 2021 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Монтана – съответно 343 и 355 лв., а най-високата – в област София (столица) (733 лв.), следвана от областите Перник (592 лв.), Кюстендил (539 лв.) и София (529 лева).

545422

Най-висок е относителният дял на бедните спрямо линията на бедност за областта в областите Стара Загора – 28.3%, София – 25.8%, Сливен – 25.2%, и Бургас – 25.2%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Силистра – 10.2%, Габрово – 11.1%, Благоевград и Разград – по 15.1%.

Материални и социални лишения на домакинствата
В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги. От 2021 г. се включва нов показател за тежки материални и социални лишения, който показва липсата на необходими и желани предмети за водене на достоен живот. Изчислява се като дял на лицата от населението, които не могат да си позволят 7 от 13 показателя – 6 на индивидуално ниво и 7 на ниво домакинство (табл. 2).

През 2021 г. 22.3% от населението на област Стара Загора живее в тежки материални и социални лишения (ограничения в 7 от 13 показателя).

545423

Домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност
За безработни домакинства в изследването се считат домакинствата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на домакинството на възраст 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни.
До 2020 г. показателят се изчисляваше за лица на възраст от 18 до 59 години, а от 2021 г. той включва лица на възраст от 18 до 64 години.
Ниската икономическа активност за домакинството се изчислява като съотношението между броя месеци, в които всеки член от домакинството във възрастовата група 18 – 64 години е бил работещ през предходната година (реално отработени месеци), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на домакинството при пълна заетост. За лицата, които декларират, че работят на непълно работно време, броят на месеците се преизчислява към пълно работно време въз основа на отработените часове.
Лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 – 64 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 – 64-годишните с изключение на учащите от възрастовата група 18 – 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтната година.
През 2021 г. в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 12.0 хил. лица на възраст 18 – 64 години, или 7.0% от населението на област Стара Загора, като спрямо 2020 г. относителният им дял намалява с 2.3 процентни пункта.
Комбиниран индикатор

Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2030“ от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални и социални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.
Комбинирането на трите показателя показва, че през 2021 г. в област Стара Загора 36.7% от населението, или 114.2 хил. лица са били в риск от бедност и социално изключване (табл. 4).
Стойността на показателя нараства с 1.1 процентни пункта спрямо 2020 г., повече при мъжете – с 1.9 процентни пункта, в сравнение с жените – с 0.3 процентни пункта.

Материални лишения при децата
В изследването „Статистика на доходите и условията на живот“ от 2013 г. се събират данни за материалните лишения на децата в домакинството (на възраст между 1 и 15 години). През 2021 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 27.0%, а за 6.9% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.

Методологични бележки

С Регламент № 1700 от 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета се определя обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки. Наблюдението за доходите и условията на живот (SILC), е част от изследванията включени в регламента, и се отнася до събирането на съпоставима и актуална информация за моментното състояние (cross-sectional data) и от повторени във времето (longitudinal data) изменения в доходите, равнище и структура на бедността и социалната изолация.
Целевата съвкупност в изследването са всички обикновени домакинства и техните членове, живеещи на територията на страната в момента на наблюдение. Лицата, живеещи в колективни домакинства и в институции, са изключени като цяло от целевата съвкупност.
До 2015 г. изследването се провежда върху 4-годишен ротационен панел от обикновени домакинства. Размерът на извадката за 2021 г. включва 9 112 домакинства от 6 ротационни групи от всички области на страната. Освен домакинството, попаднало в извадката, обект на наблюдение са и всички негови членове на възраст 16 и повече навършени години. Извадката се състои от шест ротационни групи, като всяка година една от ротационните групи отпада от наблюдението и се заменя с нова. Този ротационен модел на извадка осигурява два типа данни:
Моментни (данни от текущата година на наблюдение);
Лонгитудинални (данни за домакинствата, участвали в поне две последователни години).

Наблюдението се провежда с два типа анкетни карти:
Въпросник за домакинството;
Индивидуална анкетна карта за всяко лице от домакинството на възраст 16 и повече навършени години.

Основни понятия
Линия на бедност
За изследване на равнището на бедност в методологията на Евростат се използва общ разполагаем нетен доход. Линията на бедност представлява 60% от средния общ разполагаем нетен доход на еквивалентна единица.
Еквивалентни скали
За пресмятане на индикаторите за бедност и социално включване се използва общ разполагаем нетен доход на еквивалентна единица. Поради различния състав и брой лица в домакинствата се прилагат еквивалентни скали. Използва се модифицираната ОЕСД скала, според която първият възрастен на 14 и повече навършени години получава тегло единица, вторият възрастен на 14 и повече навършени години – тегло 0.5, и всяко дете под 14 години – тегло 0.3. Теглата се присъждат на всеки член на домакинството и се сумират, за да се получи еквивалентен размер на домакинството. Общият разполагаем нетен доход за всяко домакинство се разделя на неговия еквивалентен размер и се формира общ разполагаем нетен доход на еквивалентна единица.

Продължете с четенето

Казанлък

Мерки за недопускане на инциденти по време на абитуриентските балове на територията на област Стара Загора

Published

on

И тази година ОДМВР-Стара Загора е предприела необходимите мерки за обезпечаване на обществения ред, безопасността на движението по пътищата и недопускане на инциденти по време на абитуриентските балове. В ход е традиционната кампания „Абитуриенти”. В тази връзка са проведени беседи, свързани с безопасността на движението по пътищата, с ученици на които предстои завършване на последния етап от училищното образование.

В дните, когато ще се провеждат абитуриентските балове ще има засилено полицейско присъствие в районите около учебните заведения, където ще се събират автомобили, с които ще бъдат извозвани абитуриентите, маршрутите на тяхното придвижване и заведенията, където ще се провеждат тържествата с цел осигуряване на обществения ред, както и недопускане на инциденти при организираното придвижване на абитуриентите.

На място полицейските екипи стриктно ще следят за недопускане на управление от водачи, употребили алкохол, наркотични вещества и/или техни аналози, както и такива, които нямат свидетелство за управление на МПС. Пътните полицаи ще контролират и за други нарушения по Закона за движение по пътищата.

При констатиране на нарушения ще се взема отношение на място или по-късно на база записи от видеонаблюдение.

Ще се координират действията с организаторите на екскурзии за предпазване от инциденти по време на тържествата, а водачите на автобуси ще бъдат специално инструктирани.

АБИТУРИЕНТИ – 2022 ГОДИНА

                                                                      ПРЕПОРЪКИ 

На бала се забавлявай! На пътя бъди отговорен!

Дори по време на баловете всички имат задължение да спазват Закона за движението по пътищата

Ако познаваш Закона за движението по пътищата, ще си в по-голяма безопасност

Ако ти мислиш за своята безопасност, ще гарантираш безопасността и на останалите

Осигури си шофьор за преди и след бала и празнувай спокойно

Празнувай, но се контролирай

Не прекалявай с алкохола

Не се дрогирай

Ако сам ще шофираш, не пий алкохол. Шофирането с алкохол в кръвта над 1,2 на 1000 е престъпление

Шофирането след употреба на наркотици е престъпление

Ако не си правоспособен водач, не шофирай

Бъди отговорен пътник

При нужда позвъни на телефон 112

Продължете с четенето

Казанлък

Обраха л.а.”Хонда”, паркиран в гр.Казанлък

Published

on

На 15.05.2022 г. в 14.25 ч., в РУ-Казанлък е получено съобщение, че от л.а.”Хонда”, паркиран в гр.Казанлък,  са отнети  мобилен телефон, СУМПС с контролен талон и други документи.

Образувано е досъдебно производство по чл.194 от НК.

Продължете с четенето

Казанлък

Три български фамилии от Казанлък поставят началото на търговията с розово масло

Published

on

Сред най-богатите български фамилии, които посрещат Освобождението, са Папазови, Шипкови и Орозови от Казанлък, които поставят началото на търговията с розово масло, разказа за БТА Калина Маджарова от Държавния архив в Стара Загора. В продължение на година тя проучва архивите им, запазени в три фонда, за да потърси неизвестни и малко известни факти от живота им. Резултатите са посочени в научен доклад, подготвен по темата, който тя представи за първи път пред БТА.

Броени дни преди началото на розобера, нека си припомним за едни от първите български милионери, предлага изследователката. Производството на маслодайна роза е характерно само за казанлъшката долина, която днес наричаме Розова долина. Това е и причината тук предприемчиви българи да забогатеят още преди България да се появи отново на европейската карта, обяснява Калина Маджарова. 

Розовото масло е по-скъпо от златото и преди векове, и днес, но търговията с него първоначално е била съсредоточена в Турция. По море се изнася през Цариград, а с конски кервани – през Букурещ до Виена, Париж и Берлин. В началото на XIX век розовото масло се изкупува от търговски къщи в Цариград чрез комисионерите им. Всеки мускал преминава през десетки ръце, докато стигне до пазарите в Западна Европа и САЩ, и производителите не получават заслуженото за труда си, припомни Калина Маджарова.

Първият българин, основал розотърговска къща, е Дончо Папазоглу, годината е 1820-а, градът – Казанлък. Първоначално той отглежда гюлови насаждения и постепенно започва сам да търси купувачи за продукцията си в Цариград, сочат писмата от кореспонденцията му. Така отстранява прекупвачите и сам налага продукцията си. През 1858 г., заедно с двамата си сина, създава първата търговска кантора за износ на розово масло. Техни партньори и кредитори стават Христо Тъпчилещов, Иван Евстатиев, Гешов и братята Евлоги и Христо Георгиеви. Кантората  започва да изнася розово масло по цял свят. Отваря офиси във Виена, Александрия, Париж, Лондон, Ню Йорк, Марсилия, Лайпциг, Триест.  

Участва в международни изложения от двете страни на Атлантическия океан.  През 1876 г., в годината на Априлското въстание, спечелва първия си златен медал на търговското изложение във Филаделфия, САЩ. Фирмата им се превръща в символ на българския стопански просперитет през XIX век, изтъква Калина Маджарова. Според малко известен факт те дават и кредити на сънародници за реализация на бизнес идеи – осигуряват финансирането на габровския индустриалец Иван Колчев Калпазанов, който е родоначалник на фабричното текстилно производство у нас, сочат неизследвани писма. Друг малко известен факт е, че постепенно, освен с кредитиране на бизнес, предприемчивите казанлъчани търгуват с шаяк и други стоки, които закупуват от Западна Европа. 

Непознати са и писмата между Папазоглу и неговия зет Иван Салабашев, политик от Либералната партия, по-късно от Народнолибералната, които разкриват нови моменти от историята на Стара Загора и националната ни история. 

Вторият розотърговец от Казанлък е Кънчо Шипков, който основава кантора през 1840 г., 20 години след Папазооглу. Изпраща сина си Тодор да се обучава в Робърт колеж и да научи чужди езици, за да може да контактува с чуждестранни партньори. През 1885 г. отрива кантори във Виена, Лондон, Париж и Ню Йорк. В Розовата долина създава първите модерни български дестилерии, за да запази чистотата на българското розово масло. Малко изследвани са документите, свързани с тяхната гордост – „Бяло розово масло„ и „Златно розово масло“, които се дестилират единствено от тях.  Освен повече от 10 златни медала от изложения, те са и фирмата, която има сериозни позиции и в Русия. 

Пътят на успешния бизнес е отворен за третият розотърговец Петко Орозов. Любопитен факт е, че в тефтерите му е вписан всеки един дребен производител на рози и качеството на изкупената продукция, посочи Калина Маджарова. По думите й той е описвал съвестно и втория си бизнес, който започва – отглеждане и търговия със селскостопански животни, които се използват за полската работа. Неговият син Александър Орозов също открива кантори по цял свят. И той дава кредити на собственици на фабрики у нас, има и заложна къща – също малко проучван факт, сочи изследването на архивите. На 5 септември 1927 г. Александър Орозов предприема пътуване с първия закупен в България мерцедес и се връща в Казанлък на 19 февруари, следващата година. Пътуването се превръща в сензация, отразена в писма, които очакват новите изследователи на прочутия род. Това е демонстрация на успеха и самочувствието на българина, а също така и за икономическия възход на Казанлък и региона, подчерта пред БТА Калина Маджарова.   

Сред приносите в изследването си тя определя дейността на казанлъшките търговци на розово масло и като кредитори за бизнеса в XIX век и началото на XX век.

/РИ/

Продължете с четенето

Казанлък

Днес е Международния ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН

Published

on

Днес отбелязваме Международния ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН. Отбелязва се от 1983 г. през третата неделя на м. май в памет на жервите на СПИН и за оказване подкрепа на серопозитивните. По данни на Световната здравна организация към 2019 г. около 37,9 млн. души по света живеят с ХИВ/СПИН. В България денят се отбелязва от 1992 г.

Днес е Международния ден на мирното съжителство. Отбелязва се от 2018 г. с резолюция на Общото събрание на ООН от 8 декември 2017 г., за да се подкрепят усилията на международната общност за насърчаване на мира, толерантността, социалното включване и солидарността, с цел изграждането на устойчив свят на мир, солидарност и хармония.

Днес е и Международния ден на светлината. Отбелязва се от 2018 г. с резолюция на 39-ата сесия Генералната конференция на Организацията за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) в Париж, Франция (30 октомври-14 ноември 2017), за да се подчертае ролята на светлината в живота на хората в области като науката, културата и изкуството, образованието, медицината, комуникациите, енергетиката и др. Годишнина от демонстрацията /1960/ на първия в света лазер от американския физик Теодор Майман.

Продължете с четенето

Водещи

This site is protected by wp-copyrightpro.com