Свържете се с нас

Казанлък

Жан-Люк Мартинез, президент на Лувъра: Главата на Севт III е сензация

Published

on

Жан-Люк Мартинез е роден на 22 март 1964 г. Завършва история и археология в училището на Лувъра. Работил е върху много разкопки в Гърция. От 1997 г. е главен консерватор на наследството в големия френски музей. Между 2007 и 2013 г. ръководи отдела за гръцка, етруска и римска античност. От април 2013 г. е президент-директор на Лувъра, където наследи на поста Жан-Люк Мартинез.

– Г-н Мартинез, кога за първи път чухте думите България и българи?

– Това е сложен въпрос. Във Франция най-много се говореше за страната ви благодарение на Силви Вартан. Деликатно е да се споменава възрастта на дамите, но когато бях дете, тя вече беше много известна. Мисля, че тогава за първи път чух за България. Ако говорим обаче за наука, аз започнах да уча археология, когато бях на 18-19 г.

Тогава научих за археологическото наследство на България и най-вече за Казанлъшката гробница с изрисувания купол. Аз се занимавах с гръцко изкуство, а изкуството на древногръцкия стенопис е изчезнало напълно. В училището на Лувъра карах курсове по гръцка керамика и изобразително изкуство и Франсоа Вилар, който тогава ръководеше отдела за гръцка, eтруска и римска античност, често ни говореше за Казанлъшката гробница. Така че имам детски спомени, свързани с песента, а после като студент от лекциите на Вилар, който в продължение на една година водеше курсове за елинистичното гръцко и римско изобразително изкуство и непрекъснато говореше за гробницата в Казанлък.

– А кога за първи път дойдохте в България?

– Беше доста скоро. Защото много дълго време работих в Гърция и дойдох в България едва преди около 4 години с г-н Анри Лоарет. Моят предшественик притежава неизтощимо любопитство. Той е голям специалист по френска живопис от XIX в. Ние с колегата ми византолог Жаник Дюран бяхме убедени, че трябва непременно да дойдем в България и да открием това културно наследство. Когато пристигнахме с г-н Лоарет, видяхме много неща, обиколихме много музеи, направихме много срещи. Познавах от книгите Панагюрското съкровище, настоявах френската делегация да отиде в Пловдив и Месембрия например. И в този момент се роди идеята за експозицията.

– Струва ми се, че не е много обичайно директор на Лувъра да бъде и комисар на изложба. Какво ви накара да поемете функциите на главен куратор на “Епопея на тракийските царе”?

– Наистина е доста необичайно, но все пак се случва. Анри Лоарет също беше куратор на изложба, както и предшественикът на двама ни Пиер Розенберг. Съгласих се, защото, първо, аз също

бях в екипа, който е в основата на тази експозиция от френска страна, и защото това беше начин да се подчертае голямото значение на този проект във Франция. Това е археологическа изложба, което напомня, че Лувърът е и археологически музей. И също, защото това ми позволи да изуча по-отблизо тези предмети. Главният куратор се занимава с представянето, с каталога, нещо, което аз не правя като директор при другите изложби.

– Защо се говори, че главата на Севт III, която е в центъра на изложбата, има такава изключителна стойност?

– Първо, защото статуите от гръцката и римската епоха са били основно от бронз. В древните описания за Олимпия в Гърция например се говори за 1500-2000 бронзови статуи. От тях са останали едва петнадесетина по света в естествена големина. Защо? Защото бронзът се е претопявал и през Средновековието е бил използван отново, а впрочем и през древността, за да се правят оръжия, да се секат монети. Всичко това буди голямо неудовлетворение сред специалистите по антична скулптура, защото ние знаем, познаваме от текстове какво е представлявала гръцката и римската бронзова скулптура, но на практика тя е изчезнала почти напълно. Така че откриването на всяка нова скулптура от бронз е събитие в света на археологията. Защото това разкрива едно почти изчезнало изкуство.

Откриването от своя страна става винаги при изключителни обстоятелства. Имаме, от една страна, много редките открития, а от друга, изключителните обстоятелства. Бронзовите статуи, които са били откривани, са били или на дъното на морето, в потънали кораби, какъвто е случаят с Реджо ди Калабрия в Италия, или са били разкривани при земетресения, какъвто е случаят с Делфи. А в случая с Голямата Косматка става дума за гроб на цар, който е идентифициран, защото името му е върху предметите – това не се случва почти никога. Например в гроба на Филип Македонски никъде не пише, че това е гробът на Филип Македонски. А тук върху предметите го има името на царя.

Освен това ритуалът е много странен – главата е отсечена от статуята и е заровена в подножието на гроба, който е, според научния термин кенотаф – празен гроб. Така тук е налице типичният за траките ритуал на изчезване на тялото, може би за нарязване на тялото.

Третата причина тази глава да е изключително ценна е, че ние не знаем почти нищо за изкуството на античния портрет. То е познато главно благодарение на монетите, където царете са в профил. Гръцки и римски бронзови творения почти няма, редките, които са запазени, са изображения на богове или герои. Има изключително малко портрети – един, намерен в Олимпия, който е в музея в Атина – на боксьор със счупен нос.

Снимките ѝ веднага бяха разпространени и това предизвика истинска сензация. Освен това очите са запазени, степента на съответствие с една точно определена личност изглежда много голяма, което превръща главата на Севт III наистина в изключително творение. Тя вече е известна, но мисля, че в следващите години безспорно ще стане още по-известна.

– Как се управлява музей като Лувъра, който е като малка държава?

– Това е историческа приемственост преди всичко. Лувърът притежава дълга история, той е исторически дворец от средните векове, после музей от вече близо 2 века. Как се управлява? Като се слуша миналото. Тоест като се изучава това, което е идентичността на Лувъра – дворецът и неговите колекции. Ръководи се и с екип от 3200 души. Това е голям кораб, той не може да се управлява като катамаран. Тъй като съм историк, съм изкушен да кажа, че всеки от нас е само брънка в една историческа верига. Да се каже, че управляваме Лувъра, е твърде силна дума, по-скоро го съпровождаме… Не го казвам от фалшива скромност.

– Ще дойдете ли отново у нас за откриването на двете експозиции, които Лувърът изпраща в България?

– Не мога да кажа отсега дали ще успея да дойда и за двете, но ще се постарая, защото това ще е повод да се видя и с колегите. Българските колеги ни направиха огромен подарък, като ни предоставиха експонатите си. Френският научен свят и експертите от Западна Европа все още познават зле българските музеи, което е несправедливо. Така че се надявам двете изложби да станат повод да се опознае по-добре тяхната работа. За съжаление има и лингвистична бариера. Дълго време информацията за тези колекции се публикуваше само на български и руски. И западните специалисти, и широката публика имаха малък досег до тази литература.

– Разбрахме, че договорът за партньорство между Лувъра и българското Министерство на културата ще бъде подновен през 2017 г. Имате ли вече идеи за нови български изложби?

– Тези неща стават постепенно. Но имахме много проекти, когато дойдохме с моя предшественик Анри Лоарет. От една страна, е археологическата част, която доведе до тази експозиция. Лувърът продължава да участва в българско-френските разкопки в България. Интересува ни и българското царство, средновековното минало на страната ви, вече сме набелязали интересни неща – може би следващият момент от сътрудничеството ни ще се отнася именно до тази епоха. Тя ни интересува много, макар че повечето произведения са в църквите, това са фрески и е доста трудно да се организира такава изложба. Още един възможен сюжет е живописта от XVIII и XIX в. За момента това са само възможни посоки, които се конкретизират след срещите между специалистите. Така или иначе г-н Александър Баралис продължава да участва в съвместното ръководство на археологическите разкопки в България (в Созопол – Аполония Понтийска-бел.ред.), и това е също една от причините да искаме да продължим споразумението.

Казанлък

Куп медали за Школа „Орфей“ от конкурса „Една българска роза“

Published

on

Изключителен успех за певиците от Школа „Орфей“ с вокалния педагог Мариана Мъгева при НЧ „Възродена Искра – 2000“  на XIII-ти национален конкурс за изпълнители на популярна песен „Една българска роза“, който се проведе на 12 юни. Той бе организиран от ОДК „Св. Иван Рилски“, и е част от празничния календар на гр. Казанлък.

На сцената на Военен клуб се срещнаха деца от различни градове на страната, за да покажат своите певчески умения.

Възпитаничките на г-жа Мъгева получиха висока оценка за вокалните си изпълнения на български и английски поп песни. Габриела Жекова, Рени Петрова и Елена Николаева, спечелиха първи места, а Илона Георгиева бе отличена с второ място от професионалното жури – Цвети Георгиева, Светлина Христова и Павел Цонев.

С качество, професионализъм и вдъхновено изпълнение талантливите момичета получиха заслужени аплодисменти от жури и публика.

Продължете с четенето

Казанлък

Назначиха нов заместник-областен управител на област Стара Загора

Published

on

Със заповед на министър-председателя Стефан Янев за заместник областен управител на област Стара Загора е назначен Стоян Стоянов.

В периода август 1989 г. – април 2008 г. Стоянов е работил в Министерството на отбраната, а от април 2008 г. до декември 2011 г. в ДАНС, където е заемал позиции на изпълнителско и средно управленско ниво. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалностите строително инженерство и по национална сигурност и отбрана. Стоянов е участвал също в мироопазваща мисия в Босна и Херцеговина през 2007 г. като част от ръководството на българския контингент.

Продължете с четенето

Казанлък

Близо 90 хиляди са жилищните сгради в област Стара Загора

Published

on

Към края на миналата година жилищният фонд в област Стара Загора се състои от 89 684 жилищни сгради или с 44 повече в сравнение с 2019 година. В градовете се намират 32.5% от всички жилищни сгради, а в селата – 67.5%.

Най-висок е относителният дял на жилищните сгради построени в периода 1946 – 1960 г. – 28.1%, а най-нисък на тези, построени след 2011 г. – 1.0%

Според разпределението на жилищните сгради по конструкция преобладават тухлените сгради (с бетонна плоча или с гредоред) – 60 039 или 66.9% от всички жилищни сгради. Стоманобетонните жилищни сгради в областта са 2.4%, панелните – 0.9%, а сградите с друга конструкция – 29.8%.Към 31.12.2020 г. броят на жилищата в област Стара Загора е 176 750. В градовете се намират 114 887 жилища или 65.0% от общия брой.

Най-голям е делът на тристайните жилища – 35.6% от всички жилища в областта, следвани от жилищата с две стаи – 32.4%, а най-малък на жилищата с шест и повече стаи – 3.4%. Средният брой лица на едно жилище отчетен в област Стара Загора е 1.8, като за градовете показателят е 1.9 лица, а за селата – 1.5.

Преобладаващата част от жилищата са собственост на частни физически лица – 171.5 хил. или 97.0% от общия жилищен фонд на област Стара Загора.

Общата полезна площ на жилищата в областта е 12 713.6 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно жилище в областта е 71.9 кв. м., като в градовете тя е 72.9 кв. м., а в селата – 70.1 кв. метра.

Средната жилищна площ на човек от населението в област Стара Загора е 34.9 кв. м., като за градовете тя е 33.1 кв. м., а за селата 39.1 кв. метра. Основните признаци, характеризиращи благоустроеността на жилищата, са електрификация, водоснабденост, канализация, и изградена инсталация за централно или местно отопление (парно или газ).

От всички жилища в област Стара Загора 73.1% са електрифицирани, с водопровод и канализация. Електрифицираните жилища с водопровод, канализация и с централно или местно отопление са 20.4%, електрифицираните само с водопровод – 3.5%, а само електрифицирани – 2.8%.

Продължете с четенето

Казанлък

Изкуството и историята оказват влияние върху най-популярните валути в света

Published

on

Банкнотите на дадена нация разкриват много за начина, по който тя иска да изглежда пред другите
*
 Валутите по света носят силни послания и казват много за различните страни и тяхната култура, история и дори народопсихология. Това е заключението на международния доставчик на финансови услуги Euronet, който оперира в повече от 170 страни и е анализирал десетки видове банкноти от всяко кътче на планетата. Компанията подчертава, че когато става въпрос за валута, потребителите обикновено обръщат внимание само на стойността на парите и на това какво могат да си купят с тях, но изследването на символите на банкнотите и търсенето на потенциални скрити значения може да промени гледната точка на хората. По-долу са представени историите, които стоят зад някои от най-популярните и широко използвани валути в света.

Евро
Еврото казва много не само за философията и ценностите на Европейския съюз, но и за историята на Европа. На банкнотите могат да бъдат видени вариации на прозорци и врати, за които се предполага, че олицетворяват европейския дух на сътрудничество и откритост. Мостовете пък символизират комуникацията между различните европейски народи, както и между Европа и останалата част от света. Банкнотите показват архитектурни елементи от различните епохи в европейската история – класическа, романска, готическа, Ренесанс, Барок и Рококо.Британски паунд
На всяка британска банкнота виждаме портрет на кралица Елизабет II от едната страна, а на другата – значима историческа личност като например емблематичния премиер Уинстън Чърчил, писателката Джейн Остин, икономиста Адам Смит и други. Интересен факт е, че дизайнът се допълва от миниатюрни детайли, които разказват историята на показаните хора. Така например на банкнотата от 5 паунда е изобразена Кралицата (както е на всички банкноти), както и Чърчил. От неговата страна можем да видим изключително детайлна скица на Уестминстърското абатство и Биг Бен. Ако погледнете още по-внимателно, ще видите, че часовникът е спрял на 15:00 ч. Това не е случайно. На 13 май 1940 г. в приблизително 15:00 ч. Уинстън Чърчил се изправя пред Камарата на общините и изрича известната реплика: „Не мога да ви предложа нищо друго освен кръв, труд, сълзи и пот“. На банкнотата се забелязва и още един важен символ – емблемата на Нобеловата награда, която Чърчил получава през 1953 г.
Щатски долар
Дизайнът на щатския долар се фокусира върху политическата история на САЩ. Банкнотата от 1 долар е най-старата в сравнение с останалите на тази валута. Отпред е изобразен ликът на първия американски президент Джордж Вашингтон. Скицата се базира на оригиналния му портрет, нарисуван от Гълбърт Стюарт. На гърба пък са изписани думите „Вярваме в Бог“ (In God We Trust). Вляво има пирамида, около която се вижда надписът на латински „Annuit Coeptis“, което се превежда като „Той одобрява делата ни“. Под него пък е изписано „Novus ordo seclorum“, което означава „Нов ред на вековете“ и подчертава значението на спечелената независимост на страната от Великобритания през 1776 г. В дясната част на банкнотата е поместен държавният печат на САЩ с добре познатия белоглав орел. Той държи маслинова клонка, символизираща едновременно войната и мира, както и сноп от 13 стрели, които олицетворяват първоначалните 13 колонии.

Японска йена
Японската йена е наистина естетически издържана валута. На банкнотата от 1000 йени е изобразен Хидейо Ногучи – най-видният бактериолог в Япония, който открива агента за сифилис. На гърба ѝ пък е показан връх Фуджи – една от най-големите атракции в страната. Това е най-високият връх в Япония, достигащ 3 776 м. Друг емблематичен символ на банкнотата е японската вишна, наричана секура. Растението символизира блаженството и преходността на живота и е разположено точно под връх Фуджи. На други банкноти на йената пък са изобразени животни като мишки, коне, лъвове. Именно тези артистични елементи са превърнали японските йени в най-трудните за фалшифициране в света.

Швейцарски франк
През 2005 г. Швейцария започва да променя дизайна на валутата си. Преди това в продължение на векове на швейцарските банкноти са били показвани само известни личности. Всичко това се променя през 2019 г., когато е пусната серия, която бяга от традициите. Така например на банкнотата от 20 франка е изобразена ръка. Тя е символ на швейцарския народ и може да бъде интерпретирана като знак, че всички хора в страната работят заедно за една обща цел. Ръката държи прозрачна призма, отразяваща светлината, което е основен мотив. Останалите банкноти от серията, създадена по дизайн на Мануела Пфрундер, олицетворяват много от ключовите характеристики, свързани с Швейцария, като например растежа и научните открития.

Български лев
Българският лев става официална валута на страната малко след Освобождението – на 4 юни 1880 г. Първата българска банкнота е отпечатана през 1885 г. в Санкт Петербург и днес може да бъде видяна в Историческия музей в Габрово. Любопитен факт е, че през 1952 г. в обращение е пусната банкнота от 3 лв., която съществува до 1962 г. Първият владетел, който е изобразен на българската валута, докато все още е жив, е Цар Борис III. След смъртта му на банкнотите се появява синът му Симеон, който по това време все още е дете. Друг интересен факт е, че настоящите 50 лв. разказват любовна история. Банкнотата показва лика на поета Пенчо Славейков, а на гърба ѝ се вижда силуетът на най-голямата му любов – красивата Мара Белчева.

* * * * *За Euronet

Euronet Worldwide е водещ глобален доставчик на финансови решения и платежни услуги. Основана през 1994 г., компанията предлага услуги за финансови институции, търговци, индивидуални клиенти и други. Портфолиото ѝ включва изграждане и поддържане на банкомати, инсталиране на ПОС терминали, услуги за издаване на карти, софтуерни решения, преводи за индивидуални и бизнес клиенти и др. Euronet оперира в повече от 170 държави и има екип от над 7100 служители в 66 офиса по целия свят. Като водещ независим доставчик на АТМ услуги, компанията непрекъснато инвестира в развитието на своята мрежа и към момента оперира над 50 000 банкомата в световен мащаб.

Euronet присъства в България от 2018 г. и чрез своите ATM устройства осигурява достъп до пари в брой на удобни локации.

Продължете с четенето

Казанлък

Удължава се срокът за записване в Лятната академия на “Заедно в час”

Published

on

Удължава се срокът за записване за безплатната Лятна академия за ученици от 1 до 12 клас, организирана от Фондация „Заедно в час“. Академията ще се проведе онлайн от 26 юли до 12 август, а основната й цел е да се повиши мотивацията за учене на учениците и да подобри подготовката им по изучваните предмети. 

Лятната академия ще бъде водена от новите учители по програма “Нов път в преподаването” на фондация “Заедно в час”, а часовете ще бъдат от 9 до 12:30 като часовете са разпределени подобно на тези в училище по 30 минути за малките ученици и 40 минути за големите. Това обясни Павлина Радославова, сътрудник „Маркетинг и комуникации“ в екипа на „Заедно в час“.
“Записването трябваше да бъде до 15, но ще бъде удължен до 30 юни, така че насърчаваме всички родители, които искат да запишат децата си на безплатните занимания да го направят. Вече част от класовете са запълнени, но все още има свободни места”
Регистрацията става чрез попълване на формуляр на страницата на Заедно в час, каза още Радославова и сподели, че сред записаните вече има деца от цяла България, но децата от Стара Загора са една от най-многобройните. 

Продължете с четенето

Казанлък

Спипаха надрусан мъж да шофира кола с наказание – лишаване от право да управлява МПС

Published

on

Вчера служители на РУ-Казанлък засекли в село Енина 35-годишен местен жител да управлява лек автомобил “Фиат” в срока на изтърпяване на наказание – лишаване от право да управлява моторно превозно средство, наложено по административен ред.

В хода на проверката е установено с техническо средство, че мъжът е седнал зад волана под въздействие на наркотични вещества. Започнати са бързо производство по чл. 343в, ал. 1 и досъдебно производство по чл. 343б, ал. 3 от НК. 

Продължете с четенето

Водещи

This site is protected by wp-copyrightpro.com