Свържете се с нас

Казанлък

Жан-Люк Мартинез, президент на Лувъра: Главата на Севт III е сензация

Published

on

Жан-Люк Мартинез е роден на 22 март 1964 г. Завършва история и археология в училището на Лувъра. Работил е върху много разкопки в Гърция. От 1997 г. е главен консерватор на наследството в големия френски музей. Между 2007 и 2013 г. ръководи отдела за гръцка, етруска и римска античност. От април 2013 г. е президент-директор на Лувъра, където наследи на поста Жан-Люк Мартинез.

– Г-н Мартинез, кога за първи път чухте думите България и българи?

– Това е сложен въпрос. Във Франция най-много се говореше за страната ви благодарение на Силви Вартан. Деликатно е да се споменава възрастта на дамите, но когато бях дете, тя вече беше много известна. Мисля, че тогава за първи път чух за България. Ако говорим обаче за наука, аз започнах да уча археология, когато бях на 18-19 г.

Тогава научих за археологическото наследство на България и най-вече за Казанлъшката гробница с изрисувания купол. Аз се занимавах с гръцко изкуство, а изкуството на древногръцкия стенопис е изчезнало напълно. В училището на Лувъра карах курсове по гръцка керамика и изобразително изкуство и Франсоа Вилар, който тогава ръководеше отдела за гръцка, eтруска и римска античност, често ни говореше за Казанлъшката гробница. Така че имам детски спомени, свързани с песента, а после като студент от лекциите на Вилар, който в продължение на една година водеше курсове за елинистичното гръцко и римско изобразително изкуство и непрекъснато говореше за гробницата в Казанлък.

– А кога за първи път дойдохте в България?

– Беше доста скоро. Защото много дълго време работих в Гърция и дойдох в България едва преди около 4 години с г-н Анри Лоарет. Моят предшественик притежава неизтощимо любопитство. Той е голям специалист по френска живопис от XIX в. Ние с колегата ми византолог Жаник Дюран бяхме убедени, че трябва непременно да дойдем в България и да открием това културно наследство. Когато пристигнахме с г-н Лоарет, видяхме много неща, обиколихме много музеи, направихме много срещи. Познавах от книгите Панагюрското съкровище, настоявах френската делегация да отиде в Пловдив и Месембрия например. И в този момент се роди идеята за експозицията.

– Струва ми се, че не е много обичайно директор на Лувъра да бъде и комисар на изложба. Какво ви накара да поемете функциите на главен куратор на “Епопея на тракийските царе”?

– Наистина е доста необичайно, но все пак се случва. Анри Лоарет също беше куратор на изложба, както и предшественикът на двама ни Пиер Розенберг. Съгласих се, защото, първо, аз също

бях в екипа, който е в основата на тази експозиция от френска страна, и защото това беше начин да се подчертае голямото значение на този проект във Франция. Това е археологическа изложба, което напомня, че Лувърът е и археологически музей. И също, защото това ми позволи да изуча по-отблизо тези предмети. Главният куратор се занимава с представянето, с каталога, нещо, което аз не правя като директор при другите изложби.

– Защо се говори, че главата на Севт III, която е в центъра на изложбата, има такава изключителна стойност?

– Първо, защото статуите от гръцката и римската епоха са били основно от бронз. В древните описания за Олимпия в Гърция например се говори за 1500-2000 бронзови статуи. От тях са останали едва петнадесетина по света в естествена големина. Защо? Защото бронзът се е претопявал и през Средновековието е бил използван отново, а впрочем и през древността, за да се правят оръжия, да се секат монети. Всичко това буди голямо неудовлетворение сред специалистите по антична скулптура, защото ние знаем, познаваме от текстове какво е представлявала гръцката и римската бронзова скулптура, но на практика тя е изчезнала почти напълно. Така че откриването на всяка нова скулптура от бронз е събитие в света на археологията. Защото това разкрива едно почти изчезнало изкуство.

Откриването от своя страна става винаги при изключителни обстоятелства. Имаме, от една страна, много редките открития, а от друга, изключителните обстоятелства. Бронзовите статуи, които са били откривани, са били или на дъното на морето, в потънали кораби, какъвто е случаят с Реджо ди Калабрия в Италия, или са били разкривани при земетресения, какъвто е случаят с Делфи. А в случая с Голямата Косматка става дума за гроб на цар, който е идентифициран, защото името му е върху предметите – това не се случва почти никога. Например в гроба на Филип Македонски никъде не пише, че това е гробът на Филип Македонски. А тук върху предметите го има името на царя.

Освен това ритуалът е много странен – главата е отсечена от статуята и е заровена в подножието на гроба, който е, според научния термин кенотаф – празен гроб. Така тук е налице типичният за траките ритуал на изчезване на тялото, може би за нарязване на тялото.

Третата причина тази глава да е изключително ценна е, че ние не знаем почти нищо за изкуството на античния портрет. То е познато главно благодарение на монетите, където царете са в профил. Гръцки и римски бронзови творения почти няма, редките, които са запазени, са изображения на богове или герои. Има изключително малко портрети – един, намерен в Олимпия, който е в музея в Атина – на боксьор със счупен нос.

Снимките ѝ веднага бяха разпространени и това предизвика истинска сензация. Освен това очите са запазени, степента на съответствие с една точно определена личност изглежда много голяма, което превръща главата на Севт III наистина в изключително творение. Тя вече е известна, но мисля, че в следващите години безспорно ще стане още по-известна.

– Как се управлява музей като Лувъра, който е като малка държава?

– Това е историческа приемственост преди всичко. Лувърът притежава дълга история, той е исторически дворец от средните векове, после музей от вече близо 2 века. Как се управлява? Като се слуша миналото. Тоест като се изучава това, което е идентичността на Лувъра – дворецът и неговите колекции. Ръководи се и с екип от 3200 души. Това е голям кораб, той не може да се управлява като катамаран. Тъй като съм историк, съм изкушен да кажа, че всеки от нас е само брънка в една историческа верига. Да се каже, че управляваме Лувъра, е твърде силна дума, по-скоро го съпровождаме… Не го казвам от фалшива скромност.

– Ще дойдете ли отново у нас за откриването на двете експозиции, които Лувърът изпраща в България?

– Не мога да кажа отсега дали ще успея да дойда и за двете, но ще се постарая, защото това ще е повод да се видя и с колегите. Българските колеги ни направиха огромен подарък, като ни предоставиха експонатите си. Френският научен свят и експертите от Западна Европа все още познават зле българските музеи, което е несправедливо. Така че се надявам двете изложби да станат повод да се опознае по-добре тяхната работа. За съжаление има и лингвистична бариера. Дълго време информацията за тези колекции се публикуваше само на български и руски. И западните специалисти, и широката публика имаха малък досег до тази литература.

– Разбрахме, че договорът за партньорство между Лувъра и българското Министерство на културата ще бъде подновен през 2017 г. Имате ли вече идеи за нови български изложби?

– Тези неща стават постепенно. Но имахме много проекти, когато дойдохме с моя предшественик Анри Лоарет. От една страна, е археологическата част, която доведе до тази експозиция. Лувърът продължава да участва в българско-френските разкопки в България. Интересува ни и българското царство, средновековното минало на страната ви, вече сме набелязали интересни неща – може би следващият момент от сътрудничеството ни ще се отнася именно до тази епоха. Тя ни интересува много, макар че повечето произведения са в църквите, това са фрески и е доста трудно да се организира такава изложба. Още един възможен сюжет е живописта от XVIII и XIX в. За момента това са само възможни посоки, които се конкретизират след срещите между специалистите. Така или иначе г-н Александър Баралис продължава да участва в съвместното ръководство на археологическите разкопки в България (в Созопол – Аполония Понтийска-бел.ред.), и това е също една от причините да искаме да продължим споразумението.

Казанлък

Близо 400 грама метамфетамин е иззет от криминалисти от РУ-Казанлък

Published

on

На 23.04.2024г. полицейски служители от РУ-Казанлък, в гр. Казанлък, са извършили проверка на 49-годишен криминално проявен мъж. Намерени и иззети са 6 полиетиленови торбички съдържащи белезникави бели, кристалообразни вещества, за които изготвената експертиза установява, че са метамфетамин с общо тегло 397,66 грама.

Мъжът е бил задържан за срок до 24 часа. В РУ-Казанлък е образувано досъдебно производство по чл.354а, ал.2 от НК. Работата по случая продължаа под надзора на Окръжна прокуратура-Стара Загора.

 

Продължете с четенето

Казанлък

Обновяват водопроводната мрежа на град Шипка с проект за 2.6 милиона лева

Published

on

2 милиона и 600 хиляди лева е стойността на проекта за реконструкция и поетапна подмяна на водопроводната мрежа в град  Шипка, съобщи кметът Василка Панайотова. Основната част от средствата са по програма от Предприятието за управление на околната среда, отпуснати са и пари от републиканския бюджет.

По данни на Националния статистически институт от 2019 година, загубите на питейна вода в Шипка са над 43 процента. През 2015-2016 година е ремонтирана малка част от водоснабдителната мрежа, с което е прекратен и водният режим през лятото.  Съоръженията обаче се нуждаят от подмяна, защото средната им възраст е 50 и над 50 години.

Заради старта на водния проект, през тази година на територията на Шипка не е предвидено възстановяване на улици. Със средства от местния бюджет ще бъде изграден тротоар, предвижда се и освежаване на пешеходните пътеки.  С 50 процента по-малко са разходите за уличното осветление, след приключил проект за пълната подмяна на осветителните тела с енергоспестяващи. В ход е и програма за повишаване на пътната безопасност в рамките на град Шипка.  БНР

Продължете с четенето

Казанлък

Проверка в РУ-Казанлък заради скочилия от сградата мъж

Published

on

Със заповед на директора на ОДМВР-Стара Загора ст. комисар Красимир Христов е започнала проверка за изясняване на факти и обстоятелства във връзка с инцидент в РУ-Казанлък. Припомянме, че вчера мъж скочи от втория етаж на сградата на Районното управление в Казанлък, в следствие на което е с опасност за живота.

Проверката е с цел да се установи дали са допуснати нарушения на служебната дисциплина от полицейски служители.

Продължете с четенето

Казанлък

Черганово посреща гости на фестивала „От Лазаровден до Гергьовден

Published

on

За втора година в казанлъшкото село Черганово ще се проведе националният фестивал „От Лазаровден до Гергьовден“. Организатор е местното читалище „Антон Страшимиров“ с подкрепата на Кметство Черганово и Община Казанлък.

„Тази година фестивалът ще се проведе навръх Цветница – 28 април. Освен музикалната и танцовата програма ще има и занаяти – потомствени калайджии, дърворезбари, както и кулинарна изложба“, съобщи за Радио Стара Загора секретарят на читалището в Черганово – Петър Байнов.

„Целта на фестивала е да се популяризира българския музикален и танцов фолклор, а условието е едно от изпълненията да бъде от пролетния обреден цикъл. Тричленно професионално жури с председател тракийската певица Дарина Славчева ще оценява участниците „, информира Петър Байнов.

Тази година се навършват 115 години от създаването на НЧ „Антон Страшимиров“. Подробности за честванията и за произхода на името Черганово разказа читалищният секретар:

„Читалището е основано през 1909 г. от няколко местни черганци и се е помещавало в плевня. Новата сграда е построена 1990 г. Годишнината ще отбележим през м. октомври, около Петковден, когато е празника на селото. Името Черганово произлиза от един керван селяни от съседното село Тулово, които са карали своите биволи по река Тунджа между двете села. Те са прали черги в реката. Наричали са ги „чергари“ и от там идва името Черганово“. БНР

Продължете с четенето

Казанлък

Казанлък разработва проектни предложения за развитие на паметника „Бузлуджа“ и зоната около яз. „Копринка“

Published

on

Община Казанлък разработва проектни предложения за развитие на Индустриалната зона, зоната на язовир „Копринка“ и на паметника „Бузлуджа“. Това съобщи за Радио Стара Загора Веселина Димитрова – главен експерт „Стратегическо планиране“. В концепцията са заложени 16 проектни предложения, които се изпълняват с 15 партньори.

Първият приоритетен проект е развитие на Индустриалната зона в Казанлък. Той включва изграждане на довеждаща техническа и инженерна инфраструктура, в това число транспортна свързаност, ВиК, електрическа инфраструктура, коментира Веселина Димитрова. Вторият приоритетен проект в интегрираната концепция е развитие на туристическия потенциал на язовир „Копринка“. Целта е развиването на приключенския и активен туризъм.

„Там е заложено обособяване на велосипеден парк, изграждане на воден център, обособяване на горски веломаршрути, закупуване на сцена и оборудване с цел популяризиране на Празниците в Долината на тракийските царе“

Третата приоритетна зона, определена от екипа на администрацията, е паметникът „Бузлуджа“. В нея общината си партнира с областния управител на Стара Загора и с Фондация „Проект Бузлуджа“. Заложените мерки са 3, обясни Веселина Димитрова:

“ Изработване на цялостен идеен проект, изработване на работен проект и строително-монтажни работи за покривната конструкция“

Продължете с четенето

Казанлък

Задържаха млад мъж, заплашвал майка си в Казанлък

Published

on

Задържаха 21-годишен мъж, заплашвал майка си в Казанлък, съобщиха от полицията.

На 17 април е подаден сигнал от 53-годишната жена, че синът ѝ я е заплашвал.

По случая се води разследване.

Продължете с четенето
Реклама

Новини от Стара Загора

Водещи

This site is protected by wp-copyrightpro.com