На 30 ноември почитаме паметта на свети апостол Андрей Първозвани. Андрей е ученик на Христос, един от Дванадесетте апостоли, брат на апостол Петър.

Разпънат е на кръст в гръцкия град Петра. Кръстът му, с формата на буквата Х, е известен в иконографията и средновековното изкуство като „Андреев кръст“.

След падането на Византия апостол Андрей е смятан за покровител на Русия.

В народните вярвания днешният ден се нарича Андреевден. В различните краища на страната е известен като Андреювден, Ендрювден, Андрея, Андрей, Ендрин, Ъдрей, Ендрей, Дреювден, Едревден, Мечкинден. В народния календар Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл. В цялата страна той се свързва с вярването, че от него денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце, пише news.bg.

За да наедрява реколтата, в навечерието на празника стопанката слага на огнището и ново гърне и вари в него жито, царевица, боб, леща и др. На сутринта готовото вариво се изяжда вкъщи, като всеки най-напред хвърля малко нагоре в комина на огнището с пожелание да израснат високи посевите.

В планинските райони (Котленско, Тревненско и др.) и в Западна България празникът се отбелязва още и като Мечкинден, почитан за предпазване от мечки.

Според легендата някога св. Андрей живеел самотно като постник в една пещера, недалеч от манастир. В гората често идвали мечки, които ядели манастирския мед. Един ден светецът успял да хване мечката, възседнал я и я отвел в манастира. Оттогава Андреевден е и празник в чест на мечката и се нарича още Мечкинден, а самият светец се почита като господар на животното.

Имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андреа.

Одобрени са две проектни предложения за енергийно обновяване на публични сгради –  за сградата на Общината и това за сградата на Военен отдел!

Договорите ще подпише кметът на общината в идната седмица.

Пресцентър Община Казанлък

В последно време определено има интерес към народната музика, но младите хора не познават достатъчно автентичния български фолклор. Той трябва да се популяризира, защото е нашата национална идентичност. Това смятат казанлъшките преподаватели и музиканти Тони и Тодор Говедарови. Те разказаха в интервю за БТА за възможностите и предизвикателствата пред младите, които искат да се реализират в сферата на музиката.

Тодор Говедаров е преподавател по гайда в местното Средно училище “Екзарх Антим I”, a съпругата му Тони преподава поп и народно пеене на деца на възраст от пет до 18 години в Общинския детски комплекс “Иван Рилски”. Освен учители, двамата са и действащи музиканти, имат собствена формация и създават авторска фолклорна музика.

В момента навсякъде около младите се пропагандира друга музика – по-скоро балканска, от български изпълнители, но характерна за други страни и етноси, посочи Тодор Говедаров. Той изрази мнение, че има нужда да се наблегне върху рекламата на българския фолклор, да се инвестира в повече музика и в повече млади изпълнители и да им се дава повече “ефирно време”.

Според Тони Говедарова младите изпълнители имат нужда да слушат българския фолклор в най-чистия му вид. “Смятам, че от най-ранна възраст ние трябва да възпитаме у децата си родолюбието, познаването на българската история. Те трябва истински да обикнат нашия български фолклор, защото той ни различава от всички други народи. Ние трябва да бъдем горди с него и да направим всичко възможно да поддържаме нашите традиции, култура и да предаваме това от поколение на поколение“, коментира тя. По нейно мнение автентичният български фолклор не е достатъчно достъпен. “Забелязвам, че културата в България отиде на заден план и се пропагандира друг стил музика. Нормално е децата да не познават нашия български фолклор в най-чистия му вид, познават например етно джаза, но възприятието им за фолклор е погрешно”, каза тя.

Музикантите обясниха, че онова, което хората намират в интернет пространството, са предимно аранжименти и интерпретации на български народни песни. Тодор Говедаров каза, че той и колегите му в СУ “Екзарх Антим I” в Казанлък се стараят да преподава на децата фолклорната музика в абсолютно чистия ѝ вид. “Моите ученици познават и най-старите изпълнители, слушали са записи от лентов магнетофон, от грамофонни плочи и са много добре запознати със стиловите особености на фолклорните области. Слушали са изпълнители, които са доказани в своята фолклорна област и познават особеностите”, обясни той и призова всички свои колеги да работят по този начин. Според него младите музиканти трябва да познават автентичната народна музика и тя да бъде тяхната основа за интерпретация и за развитие в други стилове. Тони Говедарова добави, че тя също се опитва да възпита учениците си на първо място в любов към фоклорната музика.

Двамата съпрузи коментираха още, че да си музикант в днешно време не е лесно, а още по-трудно е това да се съчетае и с преподавателската професия. И двете неща обаче са се превърнали в техен начин на живот, а те са единодушни, че музиката и преподавателската дейност не са професии, а призвание. Според тях всеки преподавател трябва да бъде и приятел с учениците си, а от изключителна важност е личният пример. “В основата на това да се отдадеш на музиката и да станеш добър музикант, е мотивацията. Старая се да спечеля доверието на своите ученици, да им давам съвети относно пътя, който трябва да преминеш към това да бъдеш музикант”, каза Тодор Говедаров. Двамата смятат, че тяхната реализация като музиканти е полезна в професията им от гледна точка именно на това, че могат чрез своя личен пример да мотивират учениците си да следват своя път и да се развиват в сферата на музиката.

Тони и Тодор Говедарови смятат, че през последните години все повече се засилва интересът към народното звучене не само от страна на публиката, но и от страна на младите, които искат да се развиват в тази сфера. Те подчертаха, че това е една много добра тенденция и всички преподаватели, както и музиканти, трябва да се стараят да я поддържат. “Според мен всеки един българин, който обича родината си, би настръхнал от звученето на чистия български фолклор”, посочи Тони Говедарова и изрази надежда все повече млади хора да проявяват интерес и желание да запазят автентичната българска народна музика.

БТА

През месец октомври 2023г.в област Стара Загора на работа са постъпили 546 безработни лица. От тях на първичен пазар на труда са устроени общо 495 лица, по програми 34 лица, по мерки 14 лица и по схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ – 3 лица.

119 от общо постъпилите на работа са с работническа специалност, 215 са от групата на специалистите и 212 са безработни лица без квалификация.

По степен на образование с висше образование са 109 лица, със средно 310 и с основно и по-ниско 127 лица.

През месец октомврив бюрата по труда от област Стара Загора са заявени общо 767 свободни работни места, 611 от които са на първичен пазар на труда. По програми са заявени 142 свободни работни места, в т.ч. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” – 1 лице и по мерки 14 лица.

Равнището на безработица през месец октомври 2023г. е 4,2% при 5,5% за страната – стойността за областта се запазва спрямо предходния месец и е по-висока с 0,3% спрямо месец октомври 2022г. /3,9%/. 

Към 31.10.2023г. броят на регистриранитебезработни лица в бюрата по труда от областСтара Загорае 5 378, като спрямо предходния месец /5 523/ еотчетено увеличение на броя им с 55. В сравнение с месец октомври 2022г.регистрираните безработни се увеличават с 383 /от 4 995 през месец октомври 2022г. на 5 378 лица през 2023г./.

С най-ниско равнище на безработица от областта са община Казанлък – 2,6% и Стара Загора – 2,8%, следвани от община Павел баня – 2,9%, а с най-високо – общините Николаево – 34,3% и Братя Даскалови – 22,5%.

Област Стара Загора е на 4-та позиция по показателя равнище на безработица сред 28-те области в страната след София град, Варна и Перник.

Новорегистрираните безработни лица през месеца са 1 135 и са от различни икономически дейности според класификацията по икономически дейности. Регистрираните от сектор „Услуги” са 39,5% /448/, 29,7% са регистрираните от сектор „Индустрия” /337/, от Аграрния сектор – 3,6% /41/. Безработните лица, които не са определили отрасъла, от който са освободени от работа през месеца са 309 – 27,2%.

През месец октомври 2023г. в бюрата по труда на област Стара Загора са регистрирани 3 069 жени/57,1%/и 2 309 мъже /42,9%/. Броят на жените се увеличава спрямо предходния месец с 33 /3 036/, а при мъжете с 22 /2 287/.

С най-голям дял е възрастовата група над 55г. – 22,8% /1 228/, като безработните лица над 50г. са 1 875 – 34,8% от общо регистрираните. Регистрираните безработни лица в групата от 50 до 54г. са 647 или 12%.

С най-нисък относителен дял са младежите до 19г. – 1,7% /93/.

През месец октомври 2023г. регистриранитемладежи до 29г. общо са 807, като делът им е 15% от всички безработни лица. Безработните младежи намаляват с 56 спрямо предходния месец /751/.

Регистрираните продължително безработни лицас престой в бюрото по труда над 1 година в Област Стара Загора са 781 и съставляват 14,5% от всички регистрирани безработни. Спрямо предходния месец броят им намалява с 52лица /833/.

По образователна структура регистрираните безработни лица са:

С висше образование – 753 души и относителен дял 14%. Броят им спрямо предходния месец се увеличава с 37 /716/.

Безработните със средно образование, в т.ч. със средно професионално образование, съставляват 37,7% от цялата разглеждана съвкупност и са 2 030. Спрямо предходния месец  се увеличават с 67/1 963/.

Безработните с основно и по-ниско образование са 2 595 души или 48,3%. Спрямо предходния месец те намаляват с 49 /2 644/.

По професионална структура регистрираните безработни са:

– с работнически професии – 17,7% /952/;

– специалисти – 24,2% /1 300/;

– без специалност и професия – 58,1% /3 126/.

Регистрираните извън групата на безработните лица – заети, учащи и пенсионери са 43. Започналите работа от тези групи през месеца са 24.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АКТИВНАТА ПОЛИТИКА ПО ЗАЕТОСТТА В ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА

По програми за заетост и обучениеработилите лица през месеца са 113.

По мерки за насърчаване на заетостта работилите лица за месеца са 36.

Проект BG05SFPR002-1.001-0002 „Започвам работа”- компонент 1 „Активиране” – през месец септември са активирани и регистрирани 12 неактивни лица.

#

Деца от казанлъшкия клуб „Светлини сред сенките“ при Общинския детски комплекс „Св. Иван Рилски“ представиха в общинската библиотека „Искра“ свой авторски фантастичен роман „Те, които говорят с мълнии“. Това съобщиха за БТА от Детския отдел на културния институт.

Романът е дело на четири поколения възпитаници на клуба, като най-малкият участник е авторът на корицата Рая Енева, която е на 12 години. По време на представянето бяха показани още романът в стихове „Тайната на старата върба”, чиято премиера беше в началото на тази година, „Хроники на глухарчетата” – роман, писан по време на световната пандемия от КОВИД-19, както и клипове на авторите, които са снимани през последните две години.

Тази премиера е последната от поредицата изяви, които клуб „Светлини сред сенките” организира съвместно с общинска библиотека „Искра” по повод своята 20-годишнина, посочиха още организаторите.