Свържете се с нас

Казанлък

Достойните българи: Строителят на Шипка

Published

on

Лятото на 1980 г. От институт „Водпроект” бях командирован в с. Дралфа, Търговищко, за да направя почвени проучвания на неговото землище. Пристигайки в селото, край площада на пейки под дърветата видях насядали възрастни мъже. Заприказвах се с тях и се поинтересувах дали има събития и легенди за селото и за неговите жители. Един от присъстващите ми рече: „Е-ее, онзи там с бомбето, виждаш ли го, той е най-интересният в селото, казва се Пеньо Атанасов Колев – Бомбето, построил паметника на Шипка”.

Никога не съм очаквал, че в това селище ще попадна на такъв ценен извор за журналистиката. За цял месец време привечер се срещах с него и с часове разговаряхме както за построяването на паметника, така и за целия му живот.

Пеньо Атанасов е роден на 2 юни 1902 г. в семейството на преселници от Габровско. На 15 години вече помага на баща си, който вдигал къщи с Колю Фичето и бил майстор на строежи в Русе и Цариград. Сетне Пеньо служи войник в Шумен, в трудовия набор при инж. Харалан Стоянов. Инженерът го харесал и го научил да разчита инженерните планове, заради което войниците започнали да го наричат Инженерина. По-късно работи при арх. Станчо Белковски и проф. Иван Данчов. Тогава се сдобил с документ за майстор-предприемач, който му давал правото да ръководи строежи, струващи до 5 милиона лева. Пеньово дело е мостът на Струма при село Студена, фабриката на строителното дружество „Циклоп” край Горнобанското шосе в София, катедралата и Учителският институт в Шумен.

През 1928 г. Данчов и Минчо Заяков от „Циклоп” извикват Пеньо в София. Питали го дали се наема да продължи строежа на Шипченския паметник.

Той бил започнат от майстора Илия Мъглов от селцата край гара Царева ливада (дн. Върбаново), но след две лета работа хората му се разбягали поради суровите условия.

През април 1928 г. Пеньо тръгнал за Шипка заедно с касиера на комитета Киров, Данчов, Заяков, Лазаров и още един опълченец да разгледа обекта.

„Като стигнахме горе – разказва майсторът, – седемдесетгодишният Киров, гледам, падна на колене и плаче. После си бърше сълзите и ми вика: „Младо, ето тук, дето съм стъпил сега, ми беше окопът, тук заедно с братушките отблъсквахме неприятеля. Моля ти се като на баща: заеми се със строежа. Иска ми се да видя този паметник, че тогава да легна в земята, дето заради нея се бихме!”. Аз целият изтръпнах. И си помислих – тука хората живота са си дали за България, та аз в мирно време от вятъра ли да се плаша! На връщане, в село Шипка, подписах договора. Бях на 26 години.”

Майстор Пеньо Бомбето на ниво на паметника в края на 1927 г.

Пеньо събрал хора от Варненско и от селата Дралфа и Ганчовец. На върха пристигнали привечер. Завързали катърите, наскубали треволяк и папрат за постеля и завити в черги, налягали по трапчините. През нощта излязла буря. Като съмнало, завивките им били посипани с пръст и камъчета. Вятърът продължавал да вилнее. Хората се изплашили. Един работник рекъл: “Пеньо, докато не сме почнали, я да се махаме!”.

Всички си надигнали багажеца и потеглили обратно. Останал сам, Пеньо не се отчаял

След десетина дни намерил нови работници – балканджии от Габровско, които не се плашат от ветровете.

„Първом направихме землянки, а после се захванахме да прокараме път. Камъните за зидарията се изваждаха недалеч от мястото от шипченеца Кънчо Кавръков. За да ги прекарам, бях купил от Севлиево два чифта биволи и една желязна кола. Животните, като теглиха, приклякаха, ама изкараха първия кубик. Викам си – ще стане работата.

Вдигането на издяланите блокчета ставаше с валяци и въжета. По-късно направихме хаспел от чамови греди, вързахме го за паметника с макара. През втората година се “механизирахме” с бензинов двигател.

Повечето от зидарите бяха от нашия край. Тогава не се използваха ръкавици, та и ние на това паметно място оставихме немалко строителна кръв по зидарията

Голямо затруднение имахме с пясъка. Отначало го доставяха с камион от Енина и Мъглиж до село Шипка, а от там се прехвърляше в газени сандъци, натоварени на 40 каракачански катъра, които го изнасяха из стръмното. Да ускорят пренасянето, шипченци и шейновци започнаха да разширяват пътеките доброволно, без пари. Така в превоза взеха участие и волски коли – двуколки. Но и това не стигаше, много пясък за циментовия разтвор трябваше. В едно сухо дере, южно от строежа, имаше дебел дамар бигорен пясък. От него изпратих проба до София, одобриха я и започнахме да вземаме от там.

Към групата си имахме и помощен персонал. Един от тях беше Иван Менев от Дралфа. Той ни носеше вода с едно буренце от 25 литра, натоварено на магаренцето Върбана (него го изяде мечка стръвница през 1929 година). А водата за строежа ни доставяше Стефан Гърбатулов от Шипка със столитрова бъчва, теглена с волове. Най-възрастен беше 75-годишният Христо Михов от Шипка, който е превел навремето руските войски през Балкана. Той по цял ден ни клепеше длетата и шилата.

Върхът беше пронизан с куршуми и гюлета. Виждаха се и полузарити кости: черепи, ръце и крака, събирахме ги за костницата. Хем ни бе страшно, хем гордо!

Времето тук се променяше много често. Веднъж от мълния имахме засегнат човек на скелето. Смъкнахме го, лежи като мъртвец, в земята го заравяхме и в устата му духахме, еле оживя.

Една есен ни изненада голям сняг. Беше затрупал през нощта землянките и понеже вратите им се отваряха навън, едвам излязохме, и то през покривите. И то какво да видим: магарето ни се беше отвързало, изяло хляба и чертежите – от тях беше останала само главата на лъва. Хем смях, хем яд!…”.

Работело се от началото на април, та до края на октомври на 1928, 29 и 30-а година. След Петковден строителите напускали строежа и с радост, и с тъга, тръгвали за вкъщи.

Зидарията на паметника най-сетне била завършена. Пеньо поставил и последния камък на върха.

„А откриването стана много по-късно (на 26 август 1934 г.) – продължи пак бай Пеньо. – Спомням си тогава върхът как почерня от хора – да имаше сто хиляди. Сред тях беше и баща ми, дошъл пеш от Дралфа до тук, да чуе хубави думи за сина си. Наоколо постове от военни, микрофони. На самия връх бяха големците, заедно с цар Борис III, а аз стоях настрана, сред множеството. Въпреки че бях поканен за тържеството, горе никой не ме повика. Имаше слово.

Раздадоха се награди, и то на хора, които никога не бях виждал.

Малко обидно ми стана, че за мен, простия строител, и за другарите ми никой не спомена поне една дума. От тоя ден нататък не отидох да видя паметника 30 години.”

По-късно бай Пеньо ходил на Шипка няколко пъти. Екскурзоводите споменавали на туристите и неговото име. От вълнение гърлото го стягало, а му се искало да извика: „Мили хора, аз съм тоя майстор!”.

През 1968 г. Пеньовите земляци Георги Марков от Маково и Павел Нейчев от Кръшно били на екскурзия до паметника и чули името на майстора от екскурзовода Стефан Карагьозов. Тогава се обадили: „Чакай, е, момче! Та този Пеньо е наш човек, жив е и още работи като строител в Дралфа!”.

Чак след този случай дралфенци разбрали за него, че е построил паметника. После тук-там някои писали по нещо за него. Посещавали го деца и руски групи, за да им разказва спомени.

Без подобаваща разгласа, през 1973 г. бай Пеньо Атанасов получил „Народен орден на труда” – бронзов, а през 1975-а – златна значка „Колю Фичето”. След публикуването на моя статия за бай Пеньо във в. „Антени” през 1981 г. из цялата страна се разчу, че строителят на паметника на Шипка е още жив и здрав. По-сетне, по време на честването на 1300-годишнината от основаването на Аспарухова България, Пеньо е викан на официални тържества. Това е една, макар и много закъсняла, значителна морална награда за неговото благородно дело.

Пеньо Атанасов Колев – Бомбето умира на 85-годишна възраст (1987 г.) в град Попово, където е погребан.

Вечна му памет!

Боян БАЛКАНСКИ, Искрец, Софийско

Продължете с четенето

Казанлък

Отпускат 3 милиона лева за преработка на розов цвят

Published

on

3 млн. лева за компенсиране на част от разходите за преработка на цвят от маслодайна роза, утвърди Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“.

Финансовата подкрепа има ще подпомогне сектора на розопроизводството и розопреработката с оглед настъпването на предстоящия период за бране на цвят от маслодайна роза и неговото изкупуване.

Предоставянето на помощта е по искане на бранша и е обсъдено на видеоконферентна среща между ръководствата на МЗХГ и ДФЗ с представители на производителите и преработвателите на цвят от маслодайна роза.

Предприемането на мерки в подкрепа на розопреработвателите ще даде възможност те да бъдат допълнително стимулирани в осъществяване процеса за изкупуване на произведения цвят от маслодайна роза, чрез покриване на част от разходите им.

Продължете с четенето

Казанлък

Още 10 дни училищата от Старозагорско подават заявки за нови учители

Published

on

До 30 април директори от Стара Загора и областта могат да подават заявки за свободни позиции в своите училища, за да присъединят към екипите си нови мотивирани учители от програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”. За първи път програмата търси училища партньори в цялата страна. С новите учители от програмата на “Заедно в час” директорите могат да подсилят екипите си с взискателно избрани професионалисти, които са силно мотивирани да работят усилено с всяко едно дете.

Подаването на заявки става през сайта на “Заедно в час” с попълването на кратък формуляр. В него директорите могат да посочат сигурни свободни позиции, както и такива, които ще бъдат потвърдени на по-късен етап.

“Тази година имаше рекорден интерес към програмата и получихме над 3000 кандидатури за учители. От тях успешно преминаха през прецизния ни подбор над 100 души, които са готови всеки ден да работят за успеха на учениците, да пътуват, да учат, да не се отказват пред трудностите. За да станат обаче истински добри учители те имат нужда и от училищни колективи, които да ги приемат, подкрепят и заедно да търсят отговори на предизвикателствата в българското образование”, коментира Нели Колева, директор “Стратегически партньорства” в “Заедно в час”

“Заедно в час” вече 10 години работи за това всяко дете в България да има достъп до качествено образование и възможност да реализира потенциала си, независимо от средата, в която живее, и социално-икономическия си произход. “Нов път в преподаването” е първата и най-успешна програма на организацията. Участниците в нея получават специално разработени обучения, менторска подкрепа, учителска правоспособност, намиране на позиция в училище, възможности за кариерно развитие, полезни ресурси, професионални контакти и силни приятелства. През последната година в програмата са въведени и специални модули за ефективно преподаване в онлайн среда.

Училищата партньори

Програма “Нов път в преподаването” търси партньорство с общински и държавни училища (специализирани и неспециализирани), в които ръководството и преподавателския колектив вярват и работят за успеха на всички ученици. Програмата е подходяща за училища, които проактивно работят за положителна промяна в българското образование, готови да подкрепят млади и мотивирани колеги и да прилагат иновативни практики.

В област Стара Загора “Заедно в час” работи от 2015 година. Шестима учители от програма “Нов път в преподаването” преподават в област Стара Загора през настоящата учебна година. Те работят в четири училища партньори на организацията в селата Маноле, Ръжена, Енина и Горно Черковище.  В областта продължават да преподават девет от възпитаниците на програмата от предишни випуски в различни населени места.

Новите учители

Учителите в програма “Нов път в преподаването” са избрани с взискателен подбор измежду хиляди кандидати, като гаранция, че притежават нужните умения и нагласи за упорита и ефективна работа в училище. Одобрените кандидати имат готовност да работят в училища в малки населени места, в крайни градски квартали и с уязвими групи, където учениците срещат повече затруднения с усвояването на учебния материал, показват незадоволителни резултати на външните оценявания, имат ниска мотивация за учене и са в риск от отпадане от образователната система.  

Новите участници вече започнаха предварителното си обучение, а през юли и август ще преминат цялостна интензивната лятна обучителна програма, която включва теоретична и практическа подготовка (преподаване на ученици в реална учебна среда). В рамките на програмата учителите получават от “Заедно в час” още менторска подкрепа от хора с опит в преподаването, достъп до надграждащи обучения според нуждите им в класната стая и допълнителни възможности за професионално развитие. Всички обучения са съобразени с държавните образователни изисквания. 

НП “Мотивирани учители”

Участниците в програмата, които нямат педагогическа правоспособност, придобиват такава в акредитиран български университет и като част от Национална програма “Мотивирани учители” на Министерство на образованието и науката. Програмата предлага на училищата в страната да привлекат мотивирани и подготвени специалисти от разнообразни професионални области със или без педагогическа квалификация. “Заедно в час” е партньор, съвместно със СБУ и отговаря за осъществяването на модул 1 и 3 от програмата, които включват обучението, подготовката и подкрепата на новите учители.

За фондация “Заедно в час”
“Заедно в час” е неправителствена организация, която вече 10 години работи за осигуряване равен достъп до качествено образование за всяко дете. Мисията на организацията е да развива нови учители, да подкрепя училищни екипи и да изгражда партньорства за въвеждането на добри практики в образователната система. “Заедно в час” е създадена по инициатива и с финансовата подкрепа на фондация “Америка за България” и е част от глобалната образователна мрежа Teach For All.

Продължете с четенето

Казанлък

Раждаемост, смъртност и миграция на населението в област Стара Загора през 2020 г.

Published

on

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.

Раждаемост

През 2020 г. в област Стара Загора са регистрирани 2 792 родени деца, като от тях 2 773 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 21 деца, или с 0.8%.

Коефициентът на обща раждаемост през 2020 г. е 8.9‰.
Броят на живородените момчета (1 409) е с 45 по-голям от този на живородените момичета
(1 364), или на 1 000 живородените момчета се падат 968 момичета.
В градовете и селата на област Стара Загора живородените са съответно 1 916 и 857 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 8.6‰, а в селата – 9.5‰.

6536536523

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в общините Николаево – 18.0‰, Гурково – 13.8‰ и Мъглиж – 11.2‰ , а най-ниска в общините Опан – 5.7‰, Раднево – 7.6‰ и Гълъбово – 7.7‰.
Броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години), или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.
Броят на жените във фертилна възраст в област Стара Загора към 31.12.2020 г. е 62 885, като спрямо предходната година той намалява с 558 жени.

През 2020 г. броят на живородените деца от майки под 18 години в област Стара Загора е 231 и спрямо 2019 г. нараства с 8 деца. Броят на живородените деца от жени на възраст 40 и повече години намалява от 98 през 2019 г. на 97 през 2020 година.

Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2020 г. средният брой живородените деца от една жена в област Стара Загора е 1.73, което е с 0.01 повече от 2019 година.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете през 2020 година е 25.9 години.
През 2020 г. броят на живородените извънбрачни деца в област Стара Загора е 1 881, или 67.8% от всички живородени, което е с 0.9 процентни пункта по-малко в сравнение с 2019 г. (68.7%). Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (78.4%) е по-висок, отколкото в градовете (63.1%).

Смъртност

655673634874

Броят на умрелите лица през 2020 г. в област Стара Загора е 5 935 души, а коефициентът на обща смъртност – 19.0‰. Спрямо предходната година броят на умрелите нараства със 739 случая, или с 14.2%.
Смъртността сред мъжете (20.7‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (17.4‰). През 2020 г. на 1 000 жени умират 1 118 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (25.5‰), отколкото в градовете (16.3‰).

Показателят за преждевременна смъртност през 2020 г. в област Стара Загора (20.2%) се увеличава спрямо предходната 2019 г. (20.1%). В стойностите на показателя за преждевременната смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст до 64 години вкл. са 13.1% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 26.4%.
През 2020 г. в област Стара Загора са починали 14 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.0‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 17.5‰, през 2005 – 11.6‰, а през 2019 – 10.4‰.

Миграция

През 2020 г. в преселванията между населените места в област Стара Загора са участвали 12 707 лица.
От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в областта, 51.7% са мъже и 48.3% – жени.
По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата на възраст 40-59 години (38.6%), следвани от лицата 60 и повече години (29.9%) и лицата във възрастовата група 20-39 години – 20.6% от мигриралите лица.

Естествен и механичен прираст на населението

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.
Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2020 г., в резултат на отрицателния естествен прираст, населението на област Стара Загора е намаляло с 3 162 души.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 10.1‰. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 7.7‰, а в селата – минус 16.0‰, или намалението на населението в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.
През 2020 г. 10 общини в областта имат отрицателен естествен прираст.
С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са общините Гурково (-5.4‰) и Стара Загора (-7.9‰).
С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е община Опан – минус 33.6‰, следвана от общините Гълъбово (-16.9‰) и Раднево (-15.7‰).
Община Николаево е с нулев естествен прираст.
Влияние върху броя и структурите на населението в областта оказва и механичният прираст, който през 2020 г. е положителен – 1 166 души (3.8‰).

Продължете с четенето

Казанлък

Избраха отново съдия Радослава Маждракова за ръководител на Районния съд в Казанлък

Published

on

Радослава Маждракова ще ръководи за втори мандат Районния съд в Казанлък.

Съдия Маждракова е избрана отново за ръководител на Районен съд Казанлък /  Новини от Казанлък


 
Отстояване на бързото и качествено правосъдие и усъвършенстване на организацията на работа на съда, непрекъснатото повишаване на квалификацията на магистратите и съдебните служители, осигуряването на максимален и ефективен достъп до правосъдие, включително чрез въвеждане на електронното правосъдие, са приоритетите, които си поставя съдия Маждракова.
 
Сред мотивите за избора й като административен ръководител са висок професионализъм, етични и лидерски качества, създадената организация в съда за преодоляване на проблемите с натовареността, както и на резултатите от нейния успешен първи управленски мандат.

Продължете с четенето

Казанлък

Разбиха и обраха апартамент в Казанлък

Published

on

На 20.04.2021 г. в РУ – Казанлък e получено съобщение от 49-годишна жена, че за времето от 15.00 часа на 19.04.2021 г. до 17.00 часа на 20.04.2021 г. е извършена кражба от апартамент, намиращ се в гр. Казанлък, на ул. “Илинден”.

При извършения оглед е установено, че след като е взломена метална врата, е проникнато в жилището и е извършена кражба на телевизор, готварска печка, фритюрник, конвекторна печка, килими и пердета. Образувано е досъдебно производство по чл.195 от НК.

Продължете с четенето

Казанлък

Казанлъчани са изхвърлили най-много строителни отпадъци в кампанията „Да почистим Казанлък“

Published

on

НА ВТОРО МЯСТО СА РАЗЧИСТИЛИ СТАРИ МЕБЕЛИ

Общо 827 770 кг. строителни отпадъци са извозени до депото в село Шейново по време на тридневната кампания на Общината „Да почистим Казанлък“. На второ място най-голямо количество са изхвърлените стари мебели (дивани, гардероби, секции и др.) – 24 580 кг., от които най-много са изхвърлени още в първия ден на кампанията, петък – 12 760 кг., което означава, че жителите на града са направили предварителна подготовка за участие в кампанията. Събраните хартия, пластмаса и стъкло, извозени до Сепариращата станция, са с общо тегло 3 640 кг., като най-голямо количество са изхвърлени в събота и неделя, т.е. активността на гражданите се е повишила по време на кампанията. Казанлъчани са се освободили от 2 380 кг. ненужни дрехи.

Може да бъде изображение с на открито
Може да бъде изображение с път

За първи път тази година в акцията беше предоставена възможност на гражданите, които не могат да достигнат до един от седемте пункта за изхвърляне на ненужни вещи, Общината да стигне до тях. От тази услуга са се възползвали жителите на 23 адреса в града, които са подали предварителни заявки на обявените телефони за електроуреди и едрогабаритни отпадъци.

Служители на Администрацията почистваха района около язовир „Копринка“ и събраха около тон и половина битов отпадък.

Община Казанлък благодари на фирмите „Бригада“, „Елит“, „Енергия“, „Кибо“ и „Монамур“ за активното участие безвъзмездно!  

Благодарим на всички граждани, които откликнаха на желанието ни да направим Казанлък по-чисто и уютно място за живеене, особено на жителите в ж.к.“Изток“, които показаха най-голямо участие в кампанията!

Пазете чиста околната среда и подавайте сигнали за нередности на Горещия телефон 0 700 400 56!

Продължете с четенето

Водещи

This site is protected by wp-copyrightpro.com