Директорката на ДГ “Мечо Пух” разказа своята приказка пред децата на градината

   

Дойде  ред и на директорката на ДГ “Мечо Пух” да разкаже на децата любимата си приказка…
Тя започва така…”Ще ти разправя приказка, която съм слушал в детинството си. Винаги когато си спомня за нея, тя ми се струва все по-хубава. Изглежда, че с приказките е същото, каквото е и с хората: с годините те стават по-добри.
Ти, разбира се, си ходил на село и без съмнение си виждал там старите схлупени хижи, покрити със слама. Техните покриви са обрасли с мъх и трева, на върха е кацнало неизменното щъркеловогнездо, а щъркелът непременно стърчи отгоре. Стените на тия хижи са полегнали настрана, прозорците им са нисички и само един от тях може да се отваря. Пещите за хляб се издуват напред като големи кореми, а през плета надвисва бъзов храст и под клоните му има локва, в която се плискат няколко патици. Там е вързано и куче, което лае бясно подир всеки минувач.
Ето точно такава една хижа имаше у нас на село и в нея живееха двама стари хора — селянин с жена си. Колкото и сиромаси да бяха те, все пак си имаха нещичко — това беше един кон, който се хранеше с тревата, израсла край широкия път. Старецът ходеше с коня в града, а често пъти го даваше и на съседите, които му заплащаха за това с някоя и друга услуга. И все пак по-благоразумно щеше да бъде, ако той продадеше коня си или го разменеше за нещо по-полезно. Но за какво?
— Ти, дядо, по-добре знаеш това — каза жена му. — Днес тъкмо има панаир в града, иди там и продай коня или пък го размени. Каквото сториш ти — все хубаво ще бъде. Хайде, върви със здраве!”…
“Познахте ли коя е моята любима приказка? Ако ви е трудно да познаете- елате при нас! Нашите деца ще ви я разкажат, ще ви кажат каква е поуката и вие разберете къде се крие рецептата за щастието…”, закачливо се обръща към всички Аксения Тилева.

You must be logged in to post a comment Login

               

This site is protected by wp-copyrightpro.com