Като „поглед наляво“ определи случилото се вчера  по  време на Националната конференция на Демократи за силна България народният представител от Реформаторския блок,   заместник  председател на Комисията по бюджет и финанси и заместник председател на ДБГ Димитър Танев при среща с журналисти от Казанлък и Стара Загора.  Поводът той взема от поздравителното слово  към делегатите на форума на лидера на „Движение 21″ Татяна Дончева и радушния й прием на форума.

Реформаторският  блок ще настоява и за  публично извинение от ръководството на ДСБ  за вчерашното отношение към съпредседателя на Реформаторите Найден Зеленогорски – един  доказано дясно мислещ лидер с три сериозни мажоритарни избора зад гърба си. Смятам, че следващите общи стъпки минават през задгърбване на лицемерната двойственост и спазване на правилата.

Реформаторският блок няма да подкрепи Законопроекта за изменение на Изборния кодекс. За нас е неприемливо да се глобяват хора, защото не са гласували, допълни той.

Според него, големият проблем на българските избори не е избирателната активност, която е близка до тази в останалите европейски страни, а купеният корпоративен вот  и над 1 милион мъртви души в избирателните списъци.

Отмяна на номерацията на партиите в изборната бюлетина и въвеждане на машинното гласуване и машинното преброяване са далеч по-разумни предложения, според  Димитър Танев.

Народният представител определи предложения от правителството антикорупционен закон като „ ясен сигнал  за политическа воля и сериозна предпоставка за решителна битка с корупцията“. Той изрази надежда до края на месеца проектозаконът да бъде внесен в Народното събрание. Законът е израз на политическата ни воля да се справим с корупцията – голям проблем и според нас, и според гражданите, и за бизнеса. Той създава единен орган за борба с корупцията – бюро, което да обедини сега съществуващите Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) и звеното в Сметната палата,  което приема и проверява имуществените декларации.

Бюрото ще се състои от директор и четирима заместник-директори, избирани от Народното събрание. Бюрото ще има териториални структури,  а служителите ще му минават тестове за почтеност, включително и проверки с полиграф. Няма да приема дарения – за първи път в закон влиза подобна политика. Бюрото може да иска от съда разкриване на банкова тайна, както и да иска разкриване на застрахователна и данъчна тайна. Бюрото има достъп и до базата данни на Централния кредитен регистър.

Има включени нови категории лица в системи с повишен корупционен риск. Там подават и офицерите от висшия команден състав на въоръжените сили, депутати, министри, главни архитекти, ректори, шефове на агенции, на комисии и всеки, който взема решения за публичните ресурси. Лицата вече ще подават само една декларация за имущество и интереси пред единния орган, вместо различните декларации, подавани сега пред различни органи.

Ще се декларира чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства, подлежащи на регистрация, на стойност над 10 000 лв., които лицето трайно ползва (т. е. повече от 3 месеца), и обучения, ако еднократната им стойност надхвърля 10 000 лв.

Четиридесет конкретни мерки в 8 различни области, като половината от мерките са с хоризонт от 6 месеца, съдържа  подписаният вече от премиера и предложен от Реформаторския блок Меморандум.  Той не е програма в програмата за управление, а още по-конкретни ангажименти и срокове.

Реформаторският блок има амбицията да излъчи единна собствена кандидатура за президентските избори, съобщи накрая  Димитър Танев и обеща да коментира това в началото на лятото.