Инцидентът е станал до училище

Млад мъж беше намушкан с нож в центъра на Казанлък. Това предаде кореспондентът на NOVA в града.

Инцидентът е станал до кафене, в близост до училище.

Кървавата саморазправа става в 11:20 часа. на изключително оживено място. Двамата мъже разговаряли на висок тон за пари. Раненият е около 30-годишен, намушкан е в областта на корема.

Полицията е задържала нападателя, който е криминално проявен.

Промени в Наредба №19 за работата на общинските търговски дружества бяха обсъдени днес в Зала №6 на Община Казанлък от членовете на нарочно създадена преди месец комисия. Промените предвиждат привеждане на настоящата наредба за публичните търговски дружества към действащото национално законодателство. Те пряко засягат работата на пет търговски дружества и две предприятия в община Казанлък, чиито принципал е Общински съвет – Казанлък: „Индустриална зона Казанлък“ЕООД, „Балканинвест“ЕООД, „ДКЦ – Поликлиника Казанлък“ЕООД, МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“ ЕООД, „Казанлъшка искра“ЕООД, Общинско предприятие „Кухня-майка“ и Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“.

Съгласно Закона за публичните предприятия, който бе приет от Парламента през 2019 година, органите за местно самоуправление следва да актуализират правилата в Наредба №19 за общинските търговски дружества. В Община Казанлък тя е стара, приета през 2009 година и трябва да бъде коригирана, съгласно новите изисквания. В комисията към Община Казанлък участват представители на общинска администрация и по един общински съветник от всяка политическа група на Общински съвет – Казанлък. Въпреки, че крайният срок за необходимите промени е до края на годината, в рамките на месец общинската комисия ще направи предложения и допълнения, съгласно изискванията на Закона за публичните предприятия и Правилника за прилагане на Закона, които ще бъдат публикувани за едномесечно обществено обсъждане и предложения на сайта на Общината и на Общински съвет – Казанлък.

Уважаеми казанлъчани,

скъпи съграждани,

В трудни времена, имаме още по-голяма нужда от вяра и надежда, за да отговорим на предизвикателствата.  Кураж можем да почерпим от обикновените неща, които изпълват ежедневието. Наложи ни се да осъзнаем, че човещината няма цена, благотворителността е въпрос на малък жест, а солидарността е общият ни път, по който можем да продължим напред.

Имаме потребност да се смирим, още повече да се сплотим и да преосмислим кое е истински важно за нас. Какво по-подходящо време за това от светлите дни, в които си спомняме за доказателството, че чудеса се случват, каквото е Възкресението Христово?!

Бъдете здрави, разумни и успешни!

ЧЕСТИТ ВЕЛИКДЕН!

ГАЛИНА СТОЯНОВА

Кмет на Община Казанлък

След като самият аз си сложих първата доза се боцках всеки ден, за да видя имам ли антитела, призна експертът

„Имаше какво да се наваксва с масовата ваксинация у нас, но мисля, че ваксинацията направи нещо много добро. Накара хората да се ваксинират, защото българите си мислят „Чакай да видя дали другите ще се ваксинират и ако им няма нищо и аз ще го направя“. Но нещата не са в толкова сиви краски“, това заяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.

Зелени коридори и проблеми с доставките на К-19 ваксини
„Довечера чакаме още ваксини от АстраЗенека, а в понеделник допълнително на Пфайзер.

На много места из страната зелените коридори още работят. Скоро и в София ще бъдат възстановени“, увери професорът.

„Проблемът е за целия свят, не само за България. Много българи от чужбина ми пишат и ме питат да идват ли да се ваксинират в България, защото навсякъде има затруднения.

Очаквахме ритмично снабдяваме, но ваксините са такъв продукт, че е нормално да има забавяне“, допълни експертът в телевизионно интервю.

„От епидемиологична гледна точка няколко неща са важни да се знаят:

Първо – важна е първата доза – тя прави имунитет в голям процент в населението. А с втората в индивидуален план се увеличава имунният отговор с 10-15%. 

Генетиката е такава, че много хора не реагират от първата доза и заради това се слага втората.

На десетата седмица е добре да се сложи втората доза на много, много добрата ваксина на АстраЗенека. За съжаление у нас се създава недоверие от хора, които много говорят, ама не разбират“, каза проф. Кантарджиев.

Интересна комбинация на ваксини
„Фирмите застават зад своите си ваксини и заради това казват, че втората доза трябва да е от първата поставена ваксина. 

От медицинска гледна точка обаче е много интересно друго – да се прави комбинация. Тоест първата доза да е от една ваксина, а втората да е от друга.

В България имаме три ваксини, а в средата на март ще бъде одобрена и тази на Johnson & Johnson – тогава може да помислим и за нея.

Най-важното е, че всички ваксини, които са одобрени, пазят от тежките случай, умиранията и влизането в болница”, категоричен бе проф. Кантарджиев.

За поставянето само на една доза на хората, които вече са преболудували коронавируса, той каза, че е логично, защото най-добрият имунитет се получава сред преболедуване: „Тези, които вече са го преболедували да изчакат три месеца и едва тогава да се ваксинират, но трябва да знаят, че една доза им е достатъчна, а може и без една“

Лични признания
„На 6 януари се ваксинирах с първата доза и съм много добавен, че 15 дена след втората доза имах адекватен имунен отговор. Първите дни след първата ваксина много се боцках, за да видя имам ли антитела, но нямах много“, призна медикът.

Отваряне на ресторантите и нощните клубове
Вчера със заповед на здравния министър проф. Костадин Ангелов стана ясно, че ресторантите и заведенията у нас официално ще отворят врати на 1 март. Ето какво каза проф. Кантарджиев за това: „Не бива да губим мярата и да анатемосаме неваксинираните или не искащите да се ваксинират. 

Все пак е хубаво да се взимат мерки в ресторантите и е хубаво когато се събират ваксинирани и неваксинирани хора да имат едно наум. 

Трябва да знаем, че ресторантите не са местата, където става най-голямото заразяване“.

Попитан дали е възможно да се отложи отварянето на нощните заведения от 1 април той заяви следното: „За съжаление всичко е възможно. Да се надяваме, че както плавно нараства увеличението на новозаразените на ден и ако се спазва отстояние и се сбират неголеми компании може и да се отворят“.

Здравен паспорт
Проф. Кантарджиев каза, че подкрепя идеята за въвеждане на т. нар. „зелен паспорт“, но с няколко условия: „Трябва да се спазват правата на човека. Не може да кажем на човек, който не се е ваксинирал или не иска, да си стои вкъщи и да не пътува.

Но от друга страна, човекът, който вече има ваксина или е прекарал заболяването, вече има антитела.

„За“ съм паспорта, но да няма дискриминация“.

Блиц

Световноизвестната поп звезда Рита Ора зарадва българските си фенове. След новината, че снима клип у нас, британката с албански корени сподели и няколко кадъра от предстоящата й песен.

Премиерата на клипа ще е тази вечер и ще може да се види в youtube канала на певицата:

Екипът на Ора е снимал около 2 часа, като част от снимките са били във вътрешността на паметника. Един от тоалетите за клипа, който певицата е избрала, е традиционна носия. 

Шоколад и розово масло в раницата – рецепта за пътешествия

Вулкани на лунна светлина, влакове през Иран и подземни пещери – това са само частици от биографията на известния пътешественик Салих Алишов.

„Аз съм една съвкупност от местата, на които съм бил и от местата, на които ще бъда.“ Така се самоопределя Салих – програмист, вече пътувал из десетки държави на всички континенти.

Салих винаги си носи шоколад и розово масло от Розовата долина в раницата си, за да подарява на хората, с които се запознава в странство. Никога обаче не си донася нищо материално от пътуванията. Остават му само снимките и спомените.

За него шоколадът и мирисът на роза са най-любимите места и иска да ги сподели с целия свят. Казва, че нашите рози са най-ухайни.

Заради пандемията му пропада последното планирано от него априлско пътуване до Грузия и Армения, но той се надява в края на годината и то да се получи.

„Изотопия“ го среща в дъждовен ден в Борисовата градина. Иначе като най-дъждовното си пътуване определя това в Полша, където го сварило много дъждовно време. „Бях в Краков. Нямаше хора в града почти, беше изключително мрачно, но ще се върна пак – да видя какво е там, когато е слънчево“, зарекъл се е Салих.

Отсяда в хостели, където среща много различни пътешественици единаци като него самия. „Заедно откриваме нови места, пътуваме заедно – часове или дни, обменяме опит и със сигурност е много интересно и никога не е самотно“, споделя Салих Алишов. Пътуването с приятел ти позволява да споделиш емоцията с по-близък човек, пътувайки сам обаче имаш свободата да не се съобразяваш с други около теб – отчита плюсовете и минусите той.

С хората от по-далечни култури се получава по-интересна връзка и интересно приятелство, твърди Салих.  

Затова стягаме раници за Мароко. „На пръв поглед може да се чувстваш по-самотен в този океан от нови места, нови хора, нови вкусове. Но буквално след часове в тази среда започваш да се чувстваш като част от нея“, разкрива младият пътешественик. 

„Друго такова място, което може би изглежда самотно в началото, но след това не е: Палестина. Хората са близки до нашия манталитет, много гостоприемни, интересуват се от културата ти.“ Иначе и за Израел, и за Палестина той може да потвърди, че хората не са това, което е виждал по телевизията.

И в Европа, и в Азия Салих е виждал лице в лице природата много сърдита. „Първият вулкан, на който се изкачих, беше в Индонезия. Идеята беше да се изкачим за изгрева на слънцето, изкачвахме се по лунна светлина. Целият бях в драскотини от вулканичните камъни и пясък, но това си заслужаваше абсолютно. Гледката отгоре беше зашеметяваща – на остров Бали.“

Като извънземно преживяване и гледка описва и тази от върха на вулкана Етна.

„Никога нямам някаква цел. Просто тръгвам и знам, че докато съм на път, нещо интересно ще се случи“ – това е пътешественическата формула на Салих Алишов.

„Европейската култура ми е по-близка. За нея сме учили доста и в училище. Първите ми пътувания са били именно в Европа. Наистина се старая да пътувам повече извън Европа. Азия ме влече изключително много, Близкият изток също. Не мога да кажа, че не харесвам Европа“, разказва още Салих Алишов.

Според Салих малко смелост и повече отворено съзнание са необходими, за да се впуснеш към нови места. Така ще има моменти, „за които да разказваш на своите деца и внуци след време“. Например като пиенето на традиционен чай в селце извън Маракеш в Мароко.

Едно от любимите места на Салих Алишов е Иран. Сред най-автентичните преживявания, за да опознаем която и да било държава, е да отидем…  при баба. Салих е направил това в съвсем малко селище в Иран. „Баба Фатима тогава беше на 80 и нещо, живее в традиционна къща. Гонех влак. Нямах никакво време, дори отказах да пием чай, но моят гид каза, че не е добре да се отказва, така че намерихме някакво време, но после гоних влака и едва не го изпуснах.“

В Мексико се озовал с билети за около 150 евро отиване и връщане, при това с директен полет от Европа. „Беше грешна цена. Имах огромен късмет. Беше въпрос на 5-10 минути да реша, че искам да отида и просто си купих билета.“

Салих не умее да плува и има страх от това, което не му пречи на определени места по света да се бори с него, да надява спасителна жилетка и да влиза включително в подземна пещера. „Водата беше изключително чиста, изключително тихо. Дори си правихме експеримент – изгасихме всички фенери. В тъмнината, в тишината чуваме само капките как капят във водата.“

Още от малък той харесва влаковете. „Гледката през прозореца, хората, които срещаш в самия влак – това е нещо уникално.“ В Иран например пътувал 15-16 часа до Исфахан. „Влаковете там са изключително удобни, изключително модерни дори. Във всяко купе има телевизор. Човекът, който отговаря за вагона, постоянно носи чайове, сладки, чистотата е на ниво. Пътуването е много евтино. Излиза някъде 1 лев на час пътуване.“

Срещите си с бедността и климатичната катастрофа го карат да бъде „все по-благодарен“ за всичко, което има, за възможността не само да пътува, а и за това, че има работа, приятели, семейство.

Самото пътуване за Салих е „процес на учене“. След всяко пътуване той се чувства по различен начин спрямо онова, което е било преди него. Мексико например го учи да оцени живота и да му се радва малко повече.