Казанлък
Бабинден е! Какво се прави на празника
Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. По стар стил се празнува на 21 януари.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й „полеят“. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец.
Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“ След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи.
Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като „волове“, с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото.
Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като „влечугане“ на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.
Още: От 1951 година 8 януари е също така професионален празник на родилната помощ и на всички акушери и гинеколози. /БЛИЦ
Стефан Папукчиев и 3 други
На 23.04.2024г. полицейски служители от РУ-Казанлък, в гр. Казанлък, са извършили проверка на 49-годишен криминално проявен мъж. Намерени и иззети са 6 полиетиленови торбички съдържащи белезникави бели, кристалообразни вещества, за които изготвената експертиза установява, че са метамфетамин с общо тегло 397,66 грама.
Мъжът е бил задържан за срок до 24 часа. В РУ-Казанлък е образувано досъдебно производство по чл.354а, ал.2 от НК. Работата по случая продължаа под надзора на Окръжна прокуратура-Стара Загора.
2 милиона и 600 хиляди лева е стойността на проекта за реконструкция и поетапна подмяна на водопроводната мрежа в град Шипка, съобщи кметът Василка Панайотова. Основната част от средствата са по програма от Предприятието за управление на околната среда, отпуснати са и пари от републиканския бюджет.
По данни на Националния статистически институт от 2019 година, загубите на питейна вода в Шипка са над 43 процента. През 2015-2016 година е ремонтирана малка част от водоснабдителната мрежа, с което е прекратен и водният режим през лятото. Съоръженията обаче се нуждаят от подмяна, защото средната им възраст е 50 и над 50 години.
Заради старта на водния проект, през тази година на територията на Шипка не е предвидено възстановяване на улици. Със средства от местния бюджет ще бъде изграден тротоар, предвижда се и освежаване на пешеходните пътеки. С 50 процента по-малко са разходите за уличното осветление, след приключил проект за пълната подмяна на осветителните тела с енергоспестяващи. В ход е и програма за повишаване на пътната безопасност в рамките на град Шипка. БНР
Със заповед на директора на ОДМВР-Стара Загора ст. комисар Красимир Христов е започнала проверка за изясняване на факти и обстоятелства във връзка с инцидент в РУ-Казанлък. Припомянме, че вчера мъж скочи от втория етаж на сградата на Районното управление в Казанлък, в следствие на което е с опасност за живота.
Проверката е с цел да се установи дали са допуснати нарушения на служебната дисциплина от полицейски служители.
За втора година в казанлъшкото село Черганово ще се проведе националният фестивал „От Лазаровден до Гергьовден“. Организатор е местното читалище „Антон Страшимиров“ с подкрепата на Кметство Черганово и Община Казанлък.
„Тази година фестивалът ще се проведе навръх Цветница – 28 април. Освен музикалната и танцовата програма ще има и занаяти – потомствени калайджии, дърворезбари, както и кулинарна изложба“, съобщи за Радио Стара Загора секретарят на читалището в Черганово – Петър Байнов.
„Целта на фестивала е да се популяризира българския музикален и танцов фолклор, а условието е едно от изпълненията да бъде от пролетния обреден цикъл. Тричленно професионално жури с председател тракийската певица Дарина Славчева ще оценява участниците „, информира Петър Байнов.
Тази година се навършват 115 години от създаването на НЧ „Антон Страшимиров“. Подробности за честванията и за произхода на името Черганово разказа читалищният секретар:
„Читалището е основано през 1909 г. от няколко местни черганци и се е помещавало в плевня. Новата сграда е построена 1990 г. Годишнината ще отбележим през м. октомври, около Петковден, когато е празника на селото. Името Черганово произлиза от един керван селяни от съседното село Тулово, които са карали своите биволи по река Тунджа между двете села. Те са прали черги в реката. Наричали са ги „чергари“ и от там идва името Черганово“. БНР
