Архангеловден – един от най-големите есенни празници

   

Денят е последният от големите есенни празници. Той поставя началото на период, в който хората се вглеждат в себе си, подреждат ценностите си и се подготвят за голямото коледно чудо – раждането на Христос. 

Поверия за Архангеловден :

На празника не се работи.

Народът ни вярва, че когато умиращият се усмихва, Архангел Михаил му подава златна ябълка. Ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша.

Народната вяра представя светеца като страведлив и състрадателен. Познат е приказният сюжет в българския фолклор, в който Архангел Михаил моли Бога за душата на сиромаха – да не останат децата му сираци. В някои икони Архангел Михаил държи в ръцете си везни, с които отмерва греховете на хората. В негова чест вярващите правят семейно-родови курбани, очаквайки от светеца- покровител здраве и закрила.

Архангеловден  именници: 

АНГЕЛ, АНГЕЛА, АНГЕЛИН, АНГЕЛИНА, АНГЕЛКО, АРХАНГЕЛ, ГАВРАИЛ, ГАВРИЛ, ЕМИЛ, ЕМИЛИЯ, ЕМИЛИАН, ЕМИЛИАНА, ЕМИЛИЯН, ЕМИЛИЯНА, МИЛА, МИЛАН, МИЛКА, МИЛКАНА, МИЛО, МИЛКО, МИЛАНА, МИХАЕЛА, МИХАИЛ, МИХО, ОГНЕМИР, ОГНЕН, ОГНЬО, ОГНЕНА, ОГНЯН, ОГНЯНА, ПЛАМЕН, ПЛАМЕНА, ПЛАМЕННА, РАД, РАДИ, РАДКА, РАДКО, МИЛЕН, МИЛЕНА, МИЛИЦА, МИЛАДИН, Мила, Милан, Миладин, Милка, Милкана, Милко, Милица, Милован, Милованка, Милой, Милойко, Милотин, Милотина, Милош, Милтен, Милуш, Мильо, Милева, Милевой, Милерад, Милен, Милена, Миленко, Милчо, Ангел, Ангела, Ангелина, ЛИНА, ЛИНДА, Лина, Линка, Линко, Линдо, МИХАЙ, МИХАЙЛИНА, Михаил, Михаила, Огни, Огньо, Огнен, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Пламенка, РАДА, РАДАН, РАДЕНКО, РАДИВОЙ, РАДИНА, РАДИОН, РАДИСЛАВ, РАДМИЛА, РАДОВАН, РАДОИЛ, РАДОЙ, РАДОСЛАВ(А), РАДОСТ, РАДОСТИН(А), РАДОЯ, РАДУИЛ, РАДУН(А), РАДУШ, РАДЕНА, РАДЕЯ, РАДИНЕЛА, РАДМИЛ, РАДОИЛА, РАДОМИЛ, РАДОМИЛА, РАДОМИР, РАДОМИРА, РАДОСВЕТ, РАДОСВЕТА, РАДОСЛАВ, РАДОСЛАВА, РАДОСТИНА, РАДОСТНА, РАДУЛ, Обрад, Рад, Рада, Радан, Ради, Радивой, Радил, Радила, Радко, Радин, Радина, Радиш, Радо, Радован, Радой, Радол, Радоил, Радойка, Радойко, Радон, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радост, Радостин, Радостина, Радота, Радош, Радул, Радук, Радукан, Радуил, Радун, Радуна, Радуш, Радушка, Раде, Раден, Радена, Раденко, Радеш, РАЙНА, РАИСА, РАЙКА, РАЙКО, РАЙНО, РАЙО, РАЙЧО, Драйка, Драйко, Драйчо, Райко, Райке, Райо, Райна, Райно, Райчо, РАФАЕЛ, РАФАЕЛА, РАФАИЛ, Рафаил, РАЯ, Рая, Раян, РУСА, РУСКА, РУСАН, РУСИ, РУСКО, РУСАНА, РУСАНКА, РУСИН, РУСИНА, РУСЛАН, РУСЛАНА, Руса, Русан, Русана, Руси, Руска, Руско, Русин, Русина, Русен, Русена, СЕРАФИМ(А), СЕРАФИМ, СЕРАФИМА, Серафим

Традиции и обичаи

Oсновната насоченост на обичаите през този ден и името на празника се определят от нар. вярване, че св. Рангел е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Той вади душата на човека и затова е наречен душевадник.

На Архангеловден българите колят курбан в чест на светеца-покровител на мъртвите. Обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян. Жените приготвят и раздават помежду си специални обредни хлябове, наричани “Рангелов” или “Господьов хляб”, “боговица”, “света Петка”, “Рангелово блюдо”. Тържествената трапеза, била тя семейна или общоселска, се освещава от представител на църквата. Кожата на обредното жертвено животно се дарява винаги на църквата.

You must be logged in to post a comment Login

               

This site is protected by wp-copyrightpro.com